Пол Дохърти - Принцът на мрака

Облечените в коприна придворни зад принца се разсмяха превзето и се извърнаха. Лудият пророк огледа високия, рус принц, който седеше на коня под златистосиньото знаме на Англия и очите му се присвиха.

— Покайте се! — изсъска той. — Вие, младежи, които жадувате плътта си и намирате удоволствие в забранената любов!

Принцът се усмихна и докосна с ръката си, облечена в пурпурна ръкавица, по-дребния си и мургав другар.

— Той говори за нас, Пиърс.

Съвършените черти на женственото лице на гасконеца, с гладки мургави бузи и елегантно подстригана червеникаво-кафява коса, се изопнаха. Да, той приличаше на невинна девойка, ако се изключат очите му — изненадващо сини като пролетно небе, току-що измито от дъжда. Те бяха безизразни и твърди.

— Не мисля така, милорд — отвърна той.

Принц Едуард поклати глава и извади сребърна монета от кесията си.

— Да се обзаложим, Пиърс. Този човек би трябвало да говори за мен. — Той приглади мустаците си. — Да бъдем откровени, аз съм единственият тук, за когото си струва да се говори.

Пророкът изглежда го чу.

— Ти, Едуард, Уелски принц! — изрева той. — Син на велик баща, наследил името му, но не и величието му. Предупреждавам те, теб и твоя алчен мъжеложец Гейвстън, син на курва! — Гласът на пророка се снижи до шепот. — Сине на вещица, ти идваш от дявола и при него ще се върнеш. Внимавай, принц Едуард, не се обвързвай с него, защото цялата сатанинска армия преследва грешната душа на Гейвстън!

Принц Едуард тържествено кимна.

— Много интересно — заяви той. После се усмихна и протегна ръка. — Среброто ми, Пиърс.

Побеснял от гняв, гасконецът му подаде монета.

— Твоя светлост — прошепна той, — разреши ми да убия негодника.

— Не, Пиърс, не сега. Само ще подплашиш соколите и ще провалиш лова. — Той погали тъмната коса на младежа.

— Не ставай мърморко, Пиърс — прошепна той. — С всеки изминал ден все повече заприличваш на баща ми и на лейди Елинор.

Пророкът се отдръпна от пътя и лорд Едуард смушка коня си. Гейвстън се обърна и повика с пръст капитана на стражата.

— Убий негодника! — прошепна той. — Не, не веднага. Но преди да е остарял с още един ден.

Слънцето едва беше помръднало в небесата, когато тялото на лудия пророк, с прерязано от ухо до ухо гърло, беше захвърлено в мръсното блато сред гората, където потъна без следа. Час по-късно капитанът на наемниците се присъедини отново към кралската дружина, притаена сред високата, буйна папрат край пълноводната река. Войникът кимна на Гейвстън и той му намигна в отговор. После се усмихна и свали качулката на сокола си, който неспокойно се размърда върху китката му, а звънчетата на ремъка му издрънчаха, като предупреждение за смъртта, която щеше да донесе в мекия, зелен полумрак.

— След като пролях кръв — прошепна Гейвстън, — мога да се насладя на лова.

Той изчака, докато гончиите вдигнаха огромен рибар, който избяга от прикритието си и се издигна над дърветата. После вдигна ръка, погали любимата си птица и я пусна. Разперил тъмните си криле като ангел на смъртта, соколът полетя след плячката; издигна се високо в небето; отпусна се на вечерния бриз, после внезапно сви криле и полетя като стрела. Когато удари рибаря, той нададе силен крясък и куп пера се разхвърчаха във въздуха. Придворните ахнаха и заръкопляскаха, но внезапно замлъкнаха, когато старият рибар извърна дългата си шия, засили се и заби острата си човка дълбоко в тялото на сокола. Гейвстън гледаше безмълвен как соколът пада като купчина окървавени пера, докато рибарят се снишаваше, за да се скрие в тръстиките.

— Много необичайно — промърмори принцът. — Чувал бях за това, но го виждам за пръв път. — Той закачливо смушка фаворита си. — Пази се, Пиърс — прошепна Едуард. — Твърде високо се целиш. Към графството Корнуол и председателското място в съвета ми — но не сега! — Той вдигна пръст към устните си. — Не още, Пиърс. Какво ще кажат баща ми и лейди Елинор?

Гейвстън го погледна, чудейки се за пореден път дали наистина беше успял да измести тази кучка Елинор Белмонт от сърцето му. Принц Едуард отмести поглед. Щеше ли Гейвстън да разбере предупреждението, чудеше се той. Обичаше Пиърс повече от живота си, но не смееше да го издига по-нататък. Принцът погледна скришом фаворита си — Гейвстън имаше своите достойнства, но Едуард познаваше и тъмната му страна. Беше виждал малките восъчни фигурки, които пазеше любимият му — едната с корона, представляваща краля; а другата — с малка алена пола, цветът на блудниците — представата на Гейвстън за лейди Елинор Белмонт. Принцът се взря в сянката на дърветата. Толкова много тайни, толкова много напрежение! Кога щеше да умре баща му? И най-вече кучката Елинор?