Пол Дохърти - Принцът на мрака

Щеше да загърби слуховете. Елинор се засмя рязко, после замръзна, дочула шум от стъпки в коридора отвън. Поклати глава.

— Разбира се — прошепна тя на себе си. — Лорд Едуард не би искал да ми навреди.

Зли хора твърдяха, че той желае смъртта й, но тя не можеше да повярва. Разбира се, имаше и други, които сигурно го искаха — членовете на тайния съвет на принца — от тях можеше да очаква всичко, особено от вездесъщия сладкодумен Пиърс Гейвстън, който беше пленил сърцето на принца. Елинор тропна с крак при мисълта за него.

— Гейвстън, поклонникът на дявола! — изсъска тя. — Гейвстън, оръдието на Сатаната! Гейвстън содомитът!

Наложи си да се успокои. Ами останалите от сборището? Лейди Амелия Праудфут, игуменката, в чийто манастир беше затворена, и нейните две безмълвни сенки, сестра Франсис и сестра Катрин? Те не биха се спрели пред нищо, за да я задържат тук — отрова, кама, удушаване или внезапно падане…

Елинор се усмихна и обгърна тялото си с ръце. О, тя беше толкова предпазлива; внимаваше какво яде и пие, къде върви и учтиво отказваше всяка покана за лов. Все пак, усмихна се кисело тя, по време на лов често се случваха злополуки. Вярно е, че беше се разболяла, но това стана заради вредните течности в мозъка, породени от самотата и тревогите й. Дори беше започнала да се отчайва, но точно тогава получи подкрепа. Преди няколко седмици намери съобщение в стаята си, скрито в малка кожена торбичка. Там пишеше да бъде покорна, да не се тревожи и да очаква по-нататъшни наставления в кухия дъб близо до Галилейската порта от другата страна на параклиса. Доброжелателят й, който и да беше той, бе обещал да я освободи днес, затова беше наредила на компаньонката си да я остави сама и да отиде на вечерня. Само стариците, сестрите Елизабет и Марта бяха останали в крилото, докато лейди Амелия и нейните привърженички скоро щяха да се разположат в параклиса, триумфирайки с властта си. Внезапно тя чу как старата сграда изскърца под краката й и се обърна. Говореше се, че манастирът е обитаван от духове. Със сигурност не беше подходящо жилище за млада жена, при това любовница на един от най-влиятелните мъже в страната.

Елинор се облегна, прехапала устни, после стана бързо, сложи наметало и се заигра с последния си подарък от принца — пръстен, украсен с огромен бляскав сапфир. Внезапно напрегна слух. Май беше чула още нещо, освен скърцането на стълбите. Отвън имаше някой. Чу тихи стъпки по галерията. Насам ли идваха? Погледна към вратата. Добре че беше заключена. Приглади косата си и сложи качулката. Искаше й се сестра Агата да бъде тук. Може би беше глупаво, че я освободи. Звукът се повтори и тя замря като хипнотизирана. Гледаше как резето на вратата се повдига. Внезапно се уплаши, но беше твърде късно. Чу леко почукване и разбра, че трябва да отвори.

Същия ден и други хора мислеха за лейди Елинор. Едуард, принц Уелски и фаворитът му Пиърс Гейвстън още веднъж се бяха скарали яростно заради нея, а после се сдобриха и решиха да се поразвлекат с лов. Бяха излезли от двореца Уудсток с войници, коняри, ловци и придворни. Ярка, живописна група, възседнала добре охранени коне, блестящи с червено-сините си покривала и сребърнозлатисти седла и чулове. Сред викове и тръбни звуци, под развети златоткани знамена, кралската ловна дружинка пое по прашните пътеки на Оксфордшър, лъкатушещи из обширните, неоградени житни поля, където кръстците бяха отрупани на високи купчини и селяните се трудеха, за да приберат реколтата.

Слънцето още блестеше силно в ясното небе. Тревата от двете страни на пътеката изглеждаше като жива от суетенето на полевки и мишки, бягащи от жътварите, огласяна от песните на щурците. Над ловците се носеха радостните трели на чучулига, а в далечните дървета косовете и дроздовете изливаха сърцата си в песен. Мургав парцалив мъж изскочи изневиделица на пътя. Черната коса се вееше като криле на гарван покрай изпитото му лице, дрехите по съсухреното му тяло приличаха на парцали. Принц Едуард вдигна ръка и кавалкадата спря.

Беше го познал веднага — лудият пророк, който през последните дни дебнеше край стените на двореца. Мъжът твърдеше, че е дошъл от Дяволската наковалня, гореща песъчлива местност на юг от Средното море и сега мръсната му, парцалива фигура беше застанала неподвижно на пътя, а очите му горяха като жарава.

— Пазете се! — прокънтя гласът на пророка. — Чака ви смърт и позор! Пазете се от меката уханна плът на блудниците, които се излежават в пухените си постели и крещят от похот. — Огнените му очи отново проблеснаха, трепереща от гняв, костеливата му ръка се вдигна към небето. — Вие, сводници, които се наливате с вино от дълбоките чаши, пазете се! Самата смърт ще пречисти нравите ви! Помнете думите ми, тя броди из тези мрачни гори и скоро ще препусне насам на бледия си кон! Пазете се, блудници!