Пол Дохърти - Убиецът в зелената гора

— Е, не всичко. Запазвахме нещичко и за себе си, но повечето раздавахме. Това не само ни караше да се чувстваме добре, но и ни осигуряваше безопасност. Подкупвахме кралските лесничеи и те си държаха устата затворена.

— Той прехапа устни. — Робин срещна лейди Мериън, както я наричаха всички, и годините минаваха една след друга. После старият крал умря и Едуард дойде на север подобно на златокосия Александър, раздавайки щедро злато и опрощение. Робин прие да бъде помилван. Присъедини се към съветниците на краля и се би в неговите войни. — Очите на монаха яростно просветнаха. — Аз също приех опрощението му, но не можех да бъда купен. Останах в Нотингам, докато другите се разпръснаха, а когато жена ми умря, дойдох тук.

— Защо тогава се боиш?

Брат Уилям се изправи и застана до прозореца.

— Бил ли си преследван от призраци, Корбет? Отмъстителни духове, върнали се от ада? Точно това става сега. — Той се обърна. — Да, Робин се върна в гората. Малкия Джон май също се е присъединил към него. Може би дори лейди Мериън е напуснала абатството Кърклийс.

— Защо е отишла в гората? — прекъсна го Ранулф, преди Корбет да успее да го спре.

— Един Бог знае — отвърна старият монах. — Бяха се скарали сериозно с Робин. Тя смяташе, че като е приел опрощението на краля, ни е предал. Може би беше права. Сега аз се крия зад стените на този манастир, защото се боя от Робин, който избива бившите си другари.

— Наистина ли? — попита Корбет.

— Да. От време на време новините стигат и Дотук. Мъч, синът на мелничаря, бил намерен удавен в реката. Хик, превозвачът на сено — удушен на полето. Кой знае? — тихо добави той. — Може би старият Уил Аления ще е следващият?

— Тогава — каза Корбет — кажи ни как да го убием. Старият монах се обърна с насълзени очи.

— Не мога — прошепна той. — Не познавам този Робин.

Малко по-късно Корбет и Ранулф напуснаха манастира и слязоха до пазарния площад на Нотингам. Писарят вървеше малко по-напред, озадачен от наученото. Защо Робин се беше върнал в гората и каква бе причината да промени поведението си? Мина покрай Петак Лейн, която обикновено беше пълна с проститутки, но сега заради чумната епидемия улицата беше преградена с дебели греди, обвързани с железни вериги.

Погребалната процесия на три жертви на чумата си проправяше път към църквата „Света Богородица“. Ковчезите от брястово дърво подскачаха върху раменете на потъналите в пот носачи. Свещеникът, отслужващ литургията, вървеше пред тях със запалена свещ в ръка, но заупокойните молитви почти не се чуваха заради лудия, облечен в черно от глава до пети, с изрисуван скелет върху наметката, който танцуваше пред процесията и яростно дрънкаше със звънче.

Корбет стигна до пазарния площад, където хората продаваха и купуваха, без да се притесняват от погребалното шествие. Шумът беше оглушителен. Купчини отпадъци, струпани между сергиите и препълващи широките канали, които минаваха през пазара, воняха под горещото лятно слънце. Смрадта беше толкова силна, че всеки, който минаваше оттам, запушваше устата и носа си. Чираци крещяха „Зелено сукно!“и „Пресни яйца!“ Малка групичка хора беше наобиколила две продавачки на риба, които се търкаляха по земята, скубейки косите и късайки дрехите си като градски побойници. Боят спря веднага щом една каруца, карана от двама пристави, влезе на пазара. В задната й част беше вързан един пекар със свалени до глезените панталони. Един от приставите го налагаше с пръчка по дебелия задник. Табела, изписана с едри червени букви, която носеха с нежелание чираците на пекаря, обявяваше, че е продавал баница с месо от плъхове. Имаше и други наказани. Следваха двама кавгаджии, чиито уста бяха принудително разтворени от железни оглавници. Водеха ги към реката, където щяха да ги принудят да пият от мръсната вода.

Корбет и Ранулф стояха и гледаха как оживените пазарлъци заглъхват, когато тълпата се обърна и скупчи около стегите, за да наблюдава как двама измамници крещят напразно, докато безмилостно им режат ушите. Близо до тях беше окован с оголен задник щавач, сипал конска пикня в ейла на съперника си.

— Защо гледаме всичко това? — прошепна Ранулф.

— Когато има наказания — промърмори Корбет — и най-голямата измет на града излиза от дупките си.

Думите му се оказаха пророчески: всички отрепки на Нотингам бяха налице. Апашите и измамниците, нощните разбойници, главорезите и проститутките със своите перуки и силно гримирани лица се струпаха наоколо, озъртайки се за някоя подходяща жертва. Група прислужници от къщата на богат търговец, облечени в лекьосани ливреи и пияни, си пробиха път през тълпата, пеейки мръсна песен. Продавач на реликви крещеше, че предлага един от камъните, с които е бил убит свети Стефан, а гърбав свирач на арфа извади изпод елека си няколко парчета пергамент и обяви на всеослушание, че продава песни.