Пол Дохърти - Огньовете на сатаната

Едуард се усмихна.

— Не, не му вярвам. Истината има много лица, но един богат винар да дойде и да си признае греховете с пълни със старо злато сандъци, молейки краля да му прости за моментното опущение… — Едуард сви рамене и посочи с пръст надолу към двора. — Мозъкът на Корбет може да е от стомана, но сърцето му е от восък. Предполагам, че той има пръст в тази работа. Но както и да е, хазната ми е пълна, а ковчежниците ми танцуват от радост, без да споменаваме отстъпките, които ще ни прави Сийгрейв за всяко буре бира, което достави в кралския двор.

— Ами дьо Краон? — попита графът.

— Сумти и пъшка — отвърна Едуард. — Бил потресен, изумен. Прекалено много протестира, негодникът му с негодник. Ще се върне при моя скъп брат във Франция и ще започна да получавам писма. Дявол да го вземе, и то какви писма! Гневни възражения, яростни опровержения. После Филип ще се свие в паяжината си и ще захване да плете нови заговори. Наумил си е да съсипе тамплиерите и ще го направи, но не и докато аз седя на трона в Уестминстър…

Едуард стана и отиде до масата.

— Легрейв е мъртъв — продължи той. — Дьо Моле ще се върне във Франция, за да приеме уверенията на краля в невинност. Дори ще предложи на френския крал заем. — Едуард седна и започна да прелиства книгите, които Корбет бе заел от библиотеката на архиепископа. — Но този огън…

— Ти си чувал за него и преди, нали, Твое Величество?

— О, да — излъга Едуард и му щракна с пръсти да се приближи. Сетне сложи лакти на масата, опря лице в шепи и каза замислено. — През лятото ще прекося границата с Шотландия. Ще дам на Уолъс и неговите бунтовници такъв урок, че ще ме запомнят. — Той потупа страниците на книгата. — Искам моите служители, които отговарят за боеприпасите, да прочетат това. Щом Корбет го е открил, ще могат и те. Онзи мошеник Клавърли, когото възнамерявам да наградя, може да им помогне. Тогава, добри ми графе, ще занесем този огън на север. Ще подпаля пирена под краката им!

Едуард чу някакъв шум долу на двора, отмести стола си назад и отиде да надникне. За миг сърцето му спря: Корбет си беше отишъл.

Събитията, описани в този роман, се основават на факти от историята. Описанията на град Йорк са достоверни, макар че понякога съм променял изписването на имената, например Ботъм Бар вместо Бутам Бар.

Въвеждането на барута в английското военно дело е описано много добре от Хенри У. Хайн в книгата му „Барут и амуниции — произход и развитие“, издадена от „Лонгман’с“ през 1904 година. Той прави научен анализ на историята на барута, споменава в текста „Liber Ignium“ , както и тайните в произведението на Бейкън, споменато в настоящата книга. Дори съвременните учени се озадачават от сложните анаграми и шифри, с който Бейкън крие формулата си. Може би добрият отец е съзнавал какви опасности крие откритието му. „Гръцкият огън“ е използван от византийците и дълго време е бил тяхна ревниво пазена тайна. Забележките на Едуард І в края на романа имат фактическо покритие — събитията в „Огньовете на сатаната“ се развиват през 1303 година; според книгата на Хайн, Едуард отново нахлува на Север през 1304 година и използва този „огън“ за първи път при обсадата на замъка Стърлинг. До 1319 година шотландците успяват да си вземат поука и купуват тайната от един фламандски инженер.

Падането на крепостта „Сен Жан д’Акр“ и начинът, по който това поражение се отразява върху ордена на тамплиерите, са обширно документирани. Крал Филип Хубави прави опит да влезе в ордена, но не бива приет. Съществуват доказателства, че той се е опитвал да настрои Едуард срещу тамплиерите, но срещнал спънки при осъществяването на това свое намерение. През 1307 година, след смъртта на Едуард I, Филип започва прословутата си кампания срещу тамплиерите, като ги обвинява в магьосничество, содомия, както и в това, че се кланяли на отрязана глава. Английската корона е една от малкото институции, които издигат глас в защита на ордена и известно време Едуард II се съпротивлява на настояванията на своя тъст да унищожи ложите на ордена в Англия. Но Филип успява да се наложи — орденът на тамплиерите е унищожен и през 1313 година Жак дьо Моле бива изгорен жив пред катедралата „Нотр Дам“ в Париж. Преди смъртта си Великият магистър заявява, че е невинен и призовава Филип Френски да се изправи до една година „пред Божия съд“. Дьо Моле проклина и френската монархия „до тринайсето коляно“. Проклятието на дьо Моле е чуто: преди да се навърши година от неговата смърт, Филип IV също умира. Тримата му сина умират без наследници; внукът му, кралят на Англия Едуард III, предявява претенции към френския трон й въвлича цяла Западна Европа в Стогодишната война. Луи XVI, „тринайсетото коляно“ на монархията, загива на гилотината — а последният затвор на кралското семейство е Тампл, някогашното седалище на тамплиерите в Париж.