Пол Дохърти - Огньовете на сатаната

— Аз, Жак дьо Моле, Велик магистър ордена на тамплиерите, признавам теб, сър Ралф Легрейв, рицар от същия орден, за виновен по обвиненията за убийство и измяна. Какво имаш да кажеш?

Легрейв вдигна глава.

— Присъдата е произнесена — продължи напевно дьо Моле. — Екзекуцията ще се извърши утре призори.

— Не можете да направите това! — възкликна Корбет.

— Върни се в своята канцелария! — отвърна дьо Моле. — Потърси из документите и актовете, вашите кралски харти и разрешителни. Имам право да обезглавявам и беся, братко. — Сетне отново погледна към Легрейв. — За последен път те питам: имаш ли да кажеш нещо?

— Нищо — отговори Легрейв. — Освен, монсеньор… — Той огледа за последен път залата. — Всичко това ще отмине — прошепна. — Защото с нашата кауза е свършено. Дните ни са преброени. Орденът ни със сигурност е обречен на гибел.

Дьо Моле отиде до вратата и се върна с група сержанти. Симс изправи Легрейв на крака. Великият магистър му махна колана с меча, знака за рицарско звание.

— Пратете му свещеник — рече дрезгаво той. — Нека изповяда греховете си.

Затворникът се обърна и без повече да погледне назад, беше отведен от залата.

Корбет се приближи с протегнати ръце до Великия магистър.

— Този път ти казвам сбогом, сър.

Дьо Моле го сграбчи за китката. Корбет се разтревожи; тамплиерът продължаваше да я стиска с всичка сила. Ранулф изруга и пристъпи напред.

— Ти си наш гост — заяви дьо Моле. — Твърде късно е за пътуване сега. Освен това си представител на краля. Трябва да присъстваш от негово име на изпълнението на присъдата.

Сърцето на Корбет се сви. Дьо Моле беше прав. Екзекуцията на Легрейв не можеше да мине без кралски свидетел. Самият крал щеше да изиска това.

— Възразяваш ли? — попита дьо Моле, все още без да пуска ръката на Корбет.

— Не обичам да гледам как умира човек — отвърна Корбет. — Особено на ешафода.

Дьо Моле пусна ръката му.

— Ще стане бързо — промълви той. — И така, сър, кажи на слугите си да се оттеглят. С Бранкиър имаме да ти кажем нещо.

— Господарю — възрази Ранулф. — Това не е…

— Сър Хю е в безопасност — настоя дьо Моле. — Няма да му се случи нищо лошо. Заклевам ви се.

Корбет кимна. Ранулф и Малтоут неохотно тръгнаха към вратата.

— Изчакайте го в отделението за гости — викна им Великият магистър. — Може да се забави доста. Няма от какво да се боите.

След като вратата се затвори след тях, дьо Моле подкани Корбет да седне. Двамата с Бранкиър се настаниха от двете му страни.

— Вие сте подозирали — започна Корбет.

— Разбрах гатанката на Бадълсмиър — отвърна дьо Моле. — Макар че не виждах как може да е вярно.

— А намесата на Филип Френски?

— Мина ми подобна мисъл през ума — рече дьо Моле. — В Париж Легрейв често отсъстваше от събранията на управата. Питах се дали не участва в някой заговор на Филип. Ние винаги сме пречели на френския крал. Постоянно му напомняме как неговият благочестив баща навремето се притече на помощ на Светите места в Отвъдморските земи. Но има и нещо друго. Преди около осемнадесет месеца Филип, който вече е вдовец, пожела да бъде приет в нашия орден.

— Но защо? — възкликна Корбет.

— Заради славата. Може би заради богатствата ни. Или да се добере до нашата голяма тайна.

— Каква голяма тайна? — попита Корбет.

Дьо Моле погледна към Бранкиър от другата страна и каза тихо:

— Той заслужава да знае.

Бранкиър издиша шумно.

— Решил съм — настоя дьо Моле.

Той разхлаби яката на ризата си, извади изпод дрехите си една златна дарохранителница, покрита отпред с парче дебело стъкло, и я постави на масата. Сетне придърпа по-близо свещта.

— Какво е това? — попита Корбет.

— Парче от Светия кръст — обясни дьо Моле. — Взето е, преди да загубим битката при Хатин 14 14 На 4.07.1187 г.. при Хатин сарацините на султан Саладин обкръжават и избиват почти до крак войската на кръстоносците, състояща се до голяма степен от тамплиери и хоспиталиери. По време на този поход кръстоносците са носели със себе си Светия Кръст, открит през 326 г. сл. Хр. от византийската императрица Елена, майката на Константин Велики — (Бел.ред.) . Сложи ръка на него.

Корбет се подчини.

— А сега се закълни — продължи Великият магистър, — че каквото и да видиш тази нощ, не ще кажеш никому, нито по някакъв начин ще намекнеш за него пред когото и да било.

— Кълна се! — отговори Корбет. Знаеше, че тамплиерите се канят да му разкрият голямата тайна на своя орден: източника на всичките им странни ритуали, скрити стаи и провеждани в късна доба церемонии.