Пол Дохърти - Огньовете на сатаната

Дьо Моле падна ничком до леглото и се прекръсти. Когато дойдоха другите — Бранкиър, Легрейв и Симс — Корбет се върна по обратния път и излезе на чист въздух. Скоро при него дойде дьо Моле, следван от Легрейв.

— Веднага мога да кажа, че сър Бартолъмю се е самоубил. — Корбет сви рамене. — Бил е смазан от разкаяние, страхувал се е от онова, в което можеше да бъде обвинен, не е бил в състояние да приеме позора.

— Качих се — продума дьо Моле, — само за да го поздравя като брат. — Той хвърли поглед към Легрейв. — Не може да бъде погребан в осветена земя.

— Но, монсеньор! — възкликна Легрейв. — И той беше наш брат! Познавах сър Бартолъмю. Бихме се заедно в Акр.

Дьо Моле погледна Корбет с очакване.

— Милосърдието лежи в основата на всички закони — заяви Корбет. — Не мисля, че Христос ще го съди така сурово като вас.

— Странно е — промълви дьо Моле, — толкова много смърт, причинена от огън. Когато бях дете, Корбет, и играех в полето край Каркасон 13 13 Каркасон — град в Южна Франция — (Бел.прев.) , имах навика да дразня една вещица — старица, която живееше в бедна колиба, до стената край крепостния ров. С цялата глупост и невежество на младостта, веднъж й извиках, че трябва да бъде изгорена. Тя се приближи до мен със святкащи очи. „Не, дьо Моле,“ кресна ми пронизително. „Ти си този, който ще умре сред огън и дим!“ — Дьо Моле потърка очи. — Винаги съм се чудел какво има предвид. Сега вече знам: има различни видове огън и различни видове смърт.

После, без да дочака отговор, Великият магистър им обърна рязко гръб и се отдалечи. Легрейв тръгна след него. Корбет ги изчака да си отидат и направи знак на Ранулф и Малтоут да се приближат.

— Пригответе си конете — нареди им той. — Искам да отидете в Йорк. Намерете Клавърли. — Той бръкна в кесията си и им подаде малко парче пергамент. — Ако трябва, претърсете целия град, но намерете тези смеси. Дръжте ги обаче отделно. Клавърли ще ви помогне.

— Къде да търсим?

— При градските въглищари. Може да отнеме повечко време, но не забравяйте какво съм ви казал: дръжте всяка от тези съставки отделно от другите и ги донесете, колкото можете по-бързо.

До час Ранулф и Малтоут вече бяха напуснали имението. Корбет реши да остане в стаята си. Първо обаче я огледа внимателно, залости капаците на прозореца, после излезе, намери дълъг ясенов прът и препречи с него долната част на вратата. Докато го поставяше, забеляза празнината между пода и вратата. Известно време само стоя, загледан в дългото парче кожа, закачено на задната й част, за да не става течение. Корбет се усмихна и промърмори:

— Чудя се…

Имаше смътна представа как е загинала всяка от жертвите, но не и за подбудите или самоличността на убиеца. Той разположи принадлежностите си за писане на масата и дълго гледа предишните си бележки, като се опитваше да си припомни разговори, случки, жестове и изражения. Умът му постоянно се връщаше към гледката на умрелия Бадълсмиър; към трупа, който се полюляваше леко, и към издълбания в стената загадъчен надпис.

— Истината не е на речния бряг — мълвеше Корбет. — Тя е по средата. Какво ли е искал да каже Бадълсмиър с тази глупост?

Той поспа малко, сетне стана и отиде в кухнята да си поиска храна. Навъсеният слуга едва не го замери с нея. По-късно следобед на вратата се почука — дьо Моле питаше дали всичко е наред. Корбет извика, че е и се върна към проучванията си. Реши да се съсредоточи върху първото доказателство: предупреждението на убиеца. И отново отбеляза, че то се появява в два варианта.

— Защо, защо, защо? — промърмори на себе си Корбет. — Защо са различни?

На „Сейнт Пол“ беше оставено съобщение, еднакво с това на Бадълсмиър и думите, изречени в библиотеката: тези трите се различаваха леко от бележката на Клавърли и другата, предадена му на моста над Уз. „Всяка история,“ помисли си Корбет, „има общ източник, била тя любовен стих или послание. Променя се, едва когато започне да се предава от уста на уста. Бадълсмиър е научил за предупреждението, когато кралят се е срещнал с дьо Моле и останалите водачи на ордена в манастира. Но защо предупреждението, което ми бе предадено на моста над Уз, е същото като донесеното ми от Клавърли?“ Корбет покри лицето си с ръце.

— Мили Боже! — промърмори. — Ето колко струва твоята логика, Корбет!

Отново се съсредоточи в своите бележки, но този път мислите му поеха в друга посока — реда, по който бяха получени предупрежденията, и скорошното нападение над него в Йорк.