Пол Дохърти - Огньовете на сатаната

— Или — отбеляза мрачно — Корбет ще се погрижи да те понижат до най-низшия слуга в кралските кухни. — Но млъкна внезапно, понеже Корбет се беше върнал в стаята.

— Чакам! — рече нетърпеливо той. — Малтоут, донеси онези книги! Ранулф, арбалета!

Навън денят гаснеше. Небето бе станало тъмнопурпурно, а в далечината се чуваше първият грохот на гръмотевици. Над горите северно от имението пък слабо проблясваха светкавици. Тримата минаха покрай църквата, откъдето тамплиерите още не бяха излезли. Тихите звуци на заупокойната молитва се процеждаха зловещо през прозорците от цветно стъкло. Библиотеката беше отключена, но тъмна. Корбет запали няколко свещи, увери се, че капачетата им са здраво закрепени, и отиде до мястото, където бе седял при пристигането на нападателя. На двамата си слуги каза да останат до вратата, сетне нареди на Ранулф да се престори, че го напада.

— Аз съм десняк, господарю — подвикна слугата му. — Както повечето хора. Държа арбалета здраво с дясната ръка и дърпам лебедката с лявата.

Корбет го гледаше внимателно.

— Ако бях левак — продължи Ранулф, — щеше да бъде точно обратното, ето така.

Той премести арбалета в другата си ръка, но дръпна лебедката далеч по-несръчно.

Корбет затвори очи, мъчейки се да си припомни онзи съдбоносен следобед. Сетне поклати глава и ги отвори.

— Хайде още веднъж, Ранулф. Тръгни бавно напред.

Ранулф се подчини. Малтоут, все още с книгите в ръце, остана до вратата.

— Е, господарю? — попита Ранулф, вече само на около метър от него. — Успя ли да си спомниш?

— Държеше го в дясната ръка — заяви Корбет. — Да, определено в дясната.

— Значи нападателят може да е Симс или дьо Моле. Легрейв и Бранкиър са леваци. Бадълсмиър е овъглен труп, същото важи и за Скудас. Още повече, вече знаем, или поне така си мислим — продължи Ранулф, — че нито Бадълсмиър, нито Скудас са участвали в тази работа.

Корбет само поклати глава и загаси свещите. Тримата излязоха от библиотеката и тръгнаха да прекосяват площадчето. Тамплиерите вече излизаха от параклиса. Дьо Моле, заобиколен от своите подчинени, махна на Корбет да дойде при него.

— Сър Хю — опита да се усмихне Великият магистър. — Чудехме се къде си. Даже ни мина през ума, че може да си ни забравил.

— Бях по кралски работи в Йорк — отвърна Корбет. После хвърли набързо поглед през рамо и благодари Богу, задето Малтоут бе проявил достатъчно разум да скрие книгите под наметалото си.

— Погребахме нашите мъртъвци — продължи с равен глас дьо Моле, загледан в тъмнеещото небе. — И както личи, и природата ще оплаче тяхната смърт. Сър Хю, налага ни се да вземем някои решения. Ще бъдеш ли наш гост на вечеря?

— Нали няма да има никакви погребални обреди? — поинтересува се Корбет.

— Не и за Бадълсмиър! — каза троснато Бранкиър и пристъпи напред. — С това се приключи, сър Хю.

— И считате, че Бадълсмиър е виновникът? — попита дръзко Корбет.

— Доказателствата са убедителни — отговори дьо Моле. — Порочната му връзка със Скудас, недоволството му, картата на Йорк с отбелязаните места, откъдето е трябвало да мине кралят, предупреждението на асасините. Какви повече доказателства са нужни? Независимо от кралската заповед, вече прекалено дълго сме затворници. Възнамерявам до три дни да отида в Йорк и да поискам аудиенция при краля. Другарите ми също имат работа. Не можем повече да чакаме. Случаят е разрешен: Бадълсмиър е виновникът.

— Аз пък не мисля така — отвърна Корбет.

Тамплиерските водачи, и досега неприкрито враждебни, започнаха да се държат още по-заплашително. Те заобиколиха секретаря, хвърлиха церемониалните наметала на ордена и започнаха да посягат към дръжките на мечовете и камите си. Корбет обаче остана невъзмутим.

— Не ме заплашвай, монсеньор.

— Никого не заплашвам — отвърна дьо Моле. — Просто се изморих и взе да ми се повдига от всичките тези интриги и мистерии, пожари и убийства на стари другари. Това са истински трагедии, но аз съм френски поданик и Велик магистър на тамплиерския орден. Възразявам срещу задържането ми като затворник в едно от собствените ни имения.

— Тогава иди, щом желаеш, монсеньор. Но едно ще ти кажа: всеки от вас, дръзнал да направи това, ще бъде арестуван като изменник. И не ми цитирайте името на Бадълсмиър. Той може и да е бил содомит, недоволник, но не е извършил никакво престъпление. В деня, когато беше извършено покушението над краля, той се е бил затворил в стаята си в хана „Зелената мантия“. Напуснал е града, преди да ми бъде изпратено предупреждението. И Скудас не е можел да ми изпрати онази бележка, нито пък да се опита да ме убие, докато минавах през Йорк.