Пол Дохърти - Огньовете на сатаната

Думите му бяха посрещнати с одобрително мърморене.

— Те — продължи Корбет, — се гордеят с това, че никой досега не е успял да им избяга. Моретата, планините и пустините не представляват никаква пречка за тях. Следват един и същи ритуал: винаги оставят на видно място две ками, всяка увита в червена коприна, и плоска питка, като предупреждение към бъдещата жертва. — Той помълча, като барабанеше с пръсти по масата. — Нашият господар кралят получи такова предупреждение. Преди десет дни — обясни Корбет — две ками с нанизана на тях питка са били намерени забити във вратите на катедралата „Сейнт Пол’с“ в Лондон. — Корбет извади от кесията си парче пергамент. — На всяка от камите е имало по един завързан червен пояс. На едната е била закрепена следната бележка:

„Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.

Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.

Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“

Корбет помълча. Думите му бяха стреснали тамплиерите. Чуваше се стържене на столове и заплашително мърморене; това вече не бяха спокойните, безстрастни воини — само споменаването на техните заклети врагове и дръзкото им послание ги караха да се хващат за камите.

Великият магистър дьо Моле обаче продължаваше да седи като истукан.

— Как биха могли да направят такова нещо? — кресна Легрейв. — Асасините населяват сирийските пустини, не живеят в Чийпсайд.

Някои се разсмяха на думите му.

— В Лондон — извика Бадълсмиър — един мохамеданин-убиец би се набивал на очи като ястреб сред гълъби!

Корбет поклати глава.

— Спомена Амори дьо Краон. Той наистина е тук; дошъл е за брачните преговори. — Корбет направи пауза, за да подбере внимателно думите си. — Но вчера дьо Краон донесе и вести от Франция. Същото послание е било закрепено на вратите на „Сен Дьони“. Малко след това, докато Филип ловувал в Булонския лес, някакъв тайнствен стрелец се опитал да го убие.

В трапезарията цареше пълна тишина и всички очи бяха приковани в Корбет.

— Сър Хю, ти все пак не отговори на въпроса ни — рече тихо дьо Моле. — Как би могъл един мохамеданин-убиец да мине през Париж и Лондон, без да го забележат?

— Сеньор, нямаше ли връзки между твоя орден и асасините?

Дьо Моле накара негодуващите си събратя да млъкнат.

— Търгували сме с тях, както твоят крал търгува с различни халифи и султани, без да споменаваме монголските владетели. Но доизкажи се.

— Моею дьо Краон — продължи Корбет — вярва, че убиецът е отстъпник, изменник от вашия орден!

Сега тамплиерите наскачаха, прекатурвайки столове и столчета. Бадълсмиър извади камата си. Симс посочи с пръст към Корбет. По лицето му бяха избили червени петна.

— Как смееш? — изпелтечи той. — Как смееш да ни обвиняваш в измяна? Ние сме християнски монаси. Жертваме живота и кръвта си, за да защитим светата Христова вяра!

— Седнете! — кресна дьо Моле. — Всичките!

Загорялото му лице бе добило пепелявосив цвят, а в очите му проблясваше ярост.

— Най-добре седнете! — нареди дьо Варен. — Да се вади кама в присъствието на краля е държавна измяна.

— Чух някои слухове за случилото се в Париж — заяви дьо Моле. — И ще ги считам за мръсни и скандални, докато не разберем всички факти. Какви доказателства привежда дьо Краон в подкрепа на твърденията си?

— Значителни — намеси се Едуард. — В деня на нападението срещу Филип един воин с тамплиерски одежди е бил видян да бяга от Булонския лес. Второ, тамплиерите имат седалища в Лондон и Париж. Трето, знаят ритуалите на асасините: камата, червената коприна, питката с кимион и тройното предупреждение. Четвърто — Едуард се поизправи на стола си и посочи с пръст дьо Моле, — ти знаеш, монсеньор, че мнозина от вашия орден — някои от тях дори може да са на тази маса — смятат, че тамплиерите са изтласкани от Светите земи поради липса на подкрепа от страна на западните кралства. И накрая — Едуард вдигна очи към тавана, — да, ще кажа и това. Преди тридесет години асасините се опитаха да ме убият. Провалиха се и аз разбих главата на нападателя с едно столче. Малцина знаят за това покушение. Повечето лордове, които бяха с мен по онова време, вече са мъртви, но тамплиерите знаеха.

— Има ли други въпроси за обсъждане? — попита уморено дьо Моле.

Без да обръща внимание на ненавистта, която думите му бяха предизвикали, Корбет продължи сухо:

— Бащата на краля дари на тамплиерите имението Фрамлингъм точно до пътя за Ботъм Бар, близо до Йорк. Обикновено то се оставя на грижите на управители и икономи. От две седмици обаче, след като вие пристигнахте в Йорк, започнаха да постъпват жалби, в които се говори за странни случки: хората са видели нощем в горите да горят огньове. Някои стаи и коридори са строго забранени…