• Пожаловаться

Пол Дохърти: Огньовете на сатаната

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Дохърти: Огньовете на сатаната» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 2003, ISBN: 954-9745-57-0, издательство: Еднорог, категория: Исторический детектив / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Пол Дохърти Огньовете на сатаната

Огньовете на сатаната: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Огньовете на сатаната»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Началото на четиринайсети век бележи края на една епоха - кръстоносните походи потъват в мрака на миналото. Светите земи са отново в ръцете на сарацините. Там, сред пустошта около Мъртво море, се издига крепостта, населявана от страшната секта на асасините. Преди време главатарят им е трябвало да убие английския крал, Едуард Първи - а той никога не забравя набелязаната жертва. От дълбоките тъмници на асасините към далечния мъглив остров потегля един освободен пленник - бивш кръстоносец, който замисля отмъщение... По същото време Едуард Английски трябва да пристигне в Йорк за тайни преговори с ордена на тамплиерите. Но посрещането на краля е помрачено от покушение върху живота му, а предполагаемият убиец, облечен като тамплиер, загива, погълнат от тайнствен огън. Край града откриват неузнаваем труп, изгорял по същия непонятен начин. Все по-настоятелни стават слуховете, че виновниците за нещастията трябва да се търсят сред тамплиерите - монасите * воини, около които обръчът от омраза и клевети се затяга все по - силно. Довереният секретар на краля, пазителят на тайния печат сър Хю Корбет, трябва да проникне отвъд мрежата от заблуди, за да открие истинския убиец- и тайната на сатанинския огън... „Дохърти е маестрото на средновековния криминален роман" сп. Букс

Пол Дохърти: другие книги автора


Кто написал Огньовете на сатаната? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Огньовете на сатаната — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Огньовете на сатаната», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Втора глава

Във Фрамлингъм Гуидо Ревъркийн, управителят на тамплиерските имоти в Йоркшир, започваше ежедневното си самотно поклонение по обсипаната с камъчета пътека на големия лабиринт. Както обикновено, правеше това на четири крака, като пееше псалми, за да изкупи греховете си. Гуидо, шестдесетгодишен, с побелели коса и брада и загоряла от слънцето кожа, все още вярваше, че на съвестта му тежат много грехове. Някога той бе рицар-тамплиер, Христов воин, един от защитниците на Акр през 1291 година, преди ордите мамелюци да го превземат и потопят в море от кръв. Тогава Гуидо успя да избяга: рамо до рамо със своите другари, той си проби път по кея до една от малкото останали лодки, които чакаха да откарат него и другите бежанци до християнската флота. О, как се бореше Гуидо! На моменти кръвта по тесните, прашни улички на Акр стигаше до глезените му и все пак градът падна, а той, Гуидо Ревъркийн, се спаси. След онази ужасна нощ започна да страда от кошмари. В сънищата си се връщаше постоянно към разрушението на Акр.

С течение на годините Гуидо полека-лека стигна до заключението, че е трябвало да загине в Акр. Смяташе, че е бил длъжен да се бие, докато враговете на Христа не го убият, и така да даде възможност на другите да избягат.

— А вместо това — бе прошепнал веднъж той на своя отец-изповедник, — се върнах в Англия. Беше ми дадена удобната службица да наглеждам хамбарите, къщите, нивите и ливадите на Тамплиерския орден. Отче, аз измених на Христа, предадох Господа. Трябва да се върна и да бъда спасен.

Неговият изповедник непрекъснато му повтаряше, че за това и дума не може да става.

— Нужен си в Англия — шепнеше той иззад решетъчната преграда. — Тук имаш задължения.

Но Гуидо не намери покой, докато отецът-изповедник не спомена за лабиринта. Той се намираше до главната сграда в имението на Ордена — огромно море от висок, страховит жив плет от лигуструм с тесни пътечки, които водеха до центъра. Там имаше голям дървен кръст с образа на разпнатия Христос.

— Не можеш да отидеш до Йерусалим — каза му тогава отецът-изповедник, — но, сър Гуидо, ако трябва да изкупиш греха, ако искаш да изплатиш дълга си, всеки ден точно преди зазоряване минавай на колене до центъра на лабиринта, като пееш псалми.

Сега Гуидо правеше именно това. Камъчетата се забиваха дълбоко в кожата на коленете му, но той гледаше на това като на път към рая и се тътреше нататък, а очуканите дървени зърна на броеницата се плъзгаха между разкривените му пръсти. Познаваше лабиринта като опакото на ръката си. Всяко потайно ъгълче, всяка сляпа пътечка. Понякога нарочно избираше погрешен път, за да увеличи болката, и тези самоналожени страдания му носеха облекчение. Коленете му вече кървяха, болката в ръцете и раменете му се засилваше, по лицето му се стичаха струйки пот.

— Аз съм в Йерусалим — прошепна той, загледан в кръста. — Удържах на думата си!

Гуидо допълзя на четири крака до каменната основа на разпятието и вдигна поглед към страдалческото лице на своя Спасител.

— Господи — промълви той, като се удряше в гърдите. — Съгреших пред небесата и пред Теб!

Извади от торбичката си прахан и запали трите дебели жълти свещи в железния свещник на стъпалата пред кръста. Сетне отмести колене от образувалите се между камъчетата локви, погледна пламъчетата, които трептяха на утринния ветрец, и вдигна очи към разпятието.

— Също като в Акр — прошепна. — Сива зора, трепкащи пламъци.

Гуидо присви очи; сякаш и проклетата миризма на горящия град го преследваше. Пламъчето на свещта се засили и изведнъж от всичките му страни избухна огън. Гуидо отвори уста да изкрещи, но гората от пламъци погълна тялото му.



Едуард Английски влизаше в Йорк с развети знамена. Пред внушителната процесия, която се отправяше към Микългейт Бар, вървяха херолди. Зад краля се точеше дълга върволица от каруци е товарни животни, а от двете му страни маршируваха колони от копиеносци и стрелци с лъкове. Градът жужеше като катурнат кошер, тъй като едва в последната минута херолдите бяха обявили през кои порти ще влезе процесията. Цял Йорк се беше изсипал да посрещне краля: градските съветници в кожени мантии и обточени с хермелин качулки; жените и дъщерите им, облечени в рокли от най-скъпа коприна и златоткан брокат, с изскубани вежди и лъскави коси, покрити с богато украсени накити за глава и воали. Свещеници в ярки филони бяха довели своите енориаши. Свещениците носеха съдове светена вода и четчици за ръсене, за да благославят минаващия крал. Личеше си, че градският съвет е дал всичко от себе си. Уличките и канавките бяха почистени, обсипаните с рани просяци прогонени, дървените стеги опразнени, а бесилките и железните клетки до тях свалени. Членовете на гилдиите „Корпус Кристи“ и „Тринити“ имаха внушителен вид под многоцветните си знамена.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Огньовете на сатаната»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Огньовете на сатаната» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Огньовете на сатаната»

Обсуждение, отзывы о книге «Огньовете на сатаната» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.