Пол Дохърти - Огньовете на сатаната

— Може Скудас да е бил неговият куриер.

— В такъв случай имаме три възможности — отвърна Корбет, докато влизаха в стаята му. — Първо, Скудас и Бартолъмю са били убийците и са загинали поради някаква ужасна злополука: тази възможност изглежда доста вероятна. Имаме писмени доказателства и не разполагаме с обяснение за възникване на огъня. — Корбет отиде до масата и разпъна пергаментите. — Второ, Бартолъмю и Скудас са били само част от заговор, значи нищо чудно останалите в това имение и по другите места да участват в техните кроежи.

— И трето? — обади се Ранулф.

— Трето, Бадълсмиър и Скудас са само жертви и истинският убиец, Стрелеца, все още е на свобода. А сега — продума Корбет, докато се настаняваше на масата, — да изчакаме завръщането на Клавърли и Малтоут. — Той се усмихна през рамо на слугата си. — Свободен си да играеш на зарове, когато пожелаеш. Аз ще бъда зает.

Известно време Ранулф постоя прав, пристъпвайки от крак на крак, после закрачи из стаята, надничайки през прозореца. От време на време си мърмореше какъв късметлия е Малтоут, задето се е измъкнал оттук. Най-сетне Корбет му каза да млъкне и да излезе. Без да чака повторна покана, Ранулф изхвръкна от стаята. Корбет отново се зае с писмото, което пишеше, но след малко хвърли ядно перото. Убийство, измяна, покушение над краля, содомия, а може би и черна магия! Той стана, отиде до вратата и пусна резетата. Знаеше как ще реагира Едуард. Щеше да крещи й беснее, но останалите от Съвета можеше да поискат по-сериозни мерки: затваряне на всички пристанища за тамплиерите и вероятно конфискация на техните земи и движима собственост.

Корбет заряза писмото и през следващите два часа усилено записва всичко, което се беше случило, което бе чул и видял от самото начало, разговори и заключения. Те обаче не го доведоха доникъде, затова се върна към пергаментите от писалището на брат Одо и дисагите на Скудас. Огледа отново предупреждението на асасините — първото, забито във вратата на катедралата „Сейнт Пол“; второто, което му бе подадено в Йорк; третото, което бе получил от Клавърли, и четвъртото, извадено от дисагите на Скудас. Корбет стана и се протегна. А петото? А, да, нападателят в библиотеката. Корбет взе перото и записа и него. Сетне огледа петте точки, особено последната, и с нарастващо любопитство се взря отново в тях. Имаше разлика; беше я забелязал и преди, но дали тя бе от значение? Корбет прехапа развълнувано устни. Даденото му от Клавърли предупреждение и това, което бе получил в Йорк, се различаваха от другите, които пък гласяха:

„Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.

Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.

Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“

Бележката, мистериозно закачена за бесилото на Мърстън и онази, която момченцето му бе подало в Йорк, имаха следния текст:

„Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.

Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.

Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“

„Защо е тази разлика? — зачуди се Корбет. — Просто грешка?“ Той отиде до прозореца и погледна надолу към двора. Войниците-тамплиери сновяха напред-назад, разчиствайки боклука от изгорелите стаи. Дали не беше просто грешка? А ако не, какво би трябвало да означава разликата?

— Да кажем — промърмори Корбет, — че заговорниците са били трима: Мърстън, Бадълсмиър и Скудас. Всеки от тях е предавал послания. Обяснява ли това защо някои от предупрежденията са изписани погрешно?

Той отиде до умивалника и наплиска лицето си. Едва тогава забеляза мръсната вода в легена. Явно бе така потънал в мисли за случилото се, че все още носеше следите от дима и огъня. Той излезе в коридора и помоли един сержант да му донесе чиста вода. Сержантът се съгласи и когато отново дойде, Корбет се съблече, избръсна се пред малкото стоманено огледало и си облече чисти дрехи. Все още размишлявайки върху загадката, той слезе в кухнята и помоли за малко хляб, сирене и халба бира. Никой не му обръщаше внимание. Убийствата, скандалните разкрития и тежката работа по потушаването на огъня бяха оказали своето въздействие върху тамплиерската общност. След малко при него дойде Ранулф, чието изпоцапано лице бе нашарено от струйките стичаща се пот.

— Добра ли беше играта? — попита Корбет.