Пол Дохърти - Смъртта на магьосника

— Какви проблеми срещате тук, сър Едмънд? Крепостта е добре ръководена, имате много войници.

— Изтеглени са от отдалечени гарнизони — отвърна управителят.

— Каква е причината?

— Цял рояк фламандски пирати, видели са ги край носа. Натъпкани били като сардели по бойните кораби. Според слуховете плячкосват крайбрежни села в Корнуол, Девън и Дорсет.

Корбет допи ейла и се опита да потисне гаденето в стомаха си. Пиратите, укриващи се в пристанищата на Ниските земи, бяха постоянна заплаха, но защо тези се бяха появили точно сега? Дали това нямаше връзка със срещата му с дьо Краон в замъка Корф? Корбет разполагаше с множество шпиони в Ено 9 9 Провинция в Югозападна Белгия. — Бел.ред. , Фландрия и Брабант, пристанищни служители и моряци, които го осведомяваха за пиратите. Наемаха ги търговци, мъже с власт от градове като Дордрехт, които ги снабдяваха с пълномощни от владетелите си и по този начин възпрепятстваха търговията на другите държави в Тесните морета. Можеха също да бъдат наемани от чужди короновани особи, както Едуард Английски често бе правил по време на войните с Франция, Шотландия и Уелс. Дали сега те бяха наети от Филип Френски или това си беше обичайното пиратство, което опустошаваше южните брегове на Англия?

— Разтревожихте ли се, сър Хю?

— Разбира се, че се разтревожих. Виждали ли са ги около Корф?

Сър Едмънд поклати глава.

— Този замък е твърде могъщ. Защо да се хвърляш срещу скалите, когато можеш да се сдобиеш с по-богат урожай в рибарските селца на запад?

— Какво друго има? — настоя Корбет. — Чух слухове за жестоко убити млади девойки.

Сър Едмънд скри лице в дланите си:

— За Бога, иска ми се да бяха слухове. Общо пет момичета, убити с арбалет от близко разстояние — той отмести ръце и си пое дълбоко въздух. — Три тела бяха намерени на бунищата в замъка, а две отвън — едното близо до рова, а другото току до източната странична порта.

— Кога започнаха убийствата?

— Преди около два месеца… да, толкова — сър Едмънд задъвка крайчето на устната си. — Първата открихме след деня на свети Архангел Михаил — момиче от замъка, което прислужваше в близката странноприемница, Горския хан.

— Три тела, намерени в замъка? — попита Ранулф. — И две отвън? Убиецът трябва да живее в замъка.

Сър Едмънд се вторачи в червенокосия писар:

— И аз самият достигнах до това заключение, сър.

— Моля, не се обиждайте — Ранулф се усмихна, нетърпелив да спечели благоволението на бащата на прекрасната дама, която току-що бе срещнал и която не можеше да забрави.

— Аз и моите служители проведохме разследване — сър Едмънд си пое дълбоко въздух. — И петте момичета са от замъка. Знаете как е. Корф си е като малко селце — имаме си конски доктор, който е и аптекар по съвместителство, имаме си пазар и параклис, обслужван от отец Андрю. Хората идват и си заминават — търговци, калайджии, пътуващи търговци, цигани, всякакви пътешественици и странници.

Корбет вдигна ръка с разперени пръсти:

— Но пет трупа? — управителят отклони очи. — Пет трупа в продължение на колко, на два месеца? Тази касапница не може да се припише на случайно преминаващ скитник. Убиецът трябва да живее някъде наблизо, може би съвсем близо до тази стая.

Корбет се подпря на масата, бутна назад стола и отиде до една от бойниците; стъпи на перваза, за да надзърне навън. Почувства се изморен и плувнал в пот, стаята беше доста прашна. Беше спал лошо снощи, а пътуването беше трудно и мразовито. Предстоящата среща с дьо Краон никак не му се нравеше, тревожеше го и докладът на Болингбрук относно случилото се в Париж. А сега и това! Корбет си припомни подобните на тези убийства в Съфолк и на други места: зли мъже преследват млади момичета и ги убиват, както невестулката изтребва домашните птици, нападат ги както ястребът — гълъб. Такива убийства имаше и в Лондон, дори в Кралския съвет…

— Сър Хю?

— Бях се замислил — Корбет се върна до масата, потупа Ранулф по рамото и хвърли поглед към Болингбрук, полузаспал в креслото си.

— Бях се замислил — повтори Корбет, сядайки — за подобни убийства, които се обсъждаха даже в Уестминстър. Изтребват млади жени, често се гаврят с тях, после хвърлят телата им в реки, понякога ги погребват в някое от градските гробища.

— Убийствата съществуват още от времето на Каин — изтъкна Лаундж, — а девойки се отвличат от незапомнени времена.

— Не, този път е различно — Корбет вдигна чашата и я допря до бузата си, като се наслаждаваше на хладината й. — Сър Едмънд, сигурно сте чули, че камарите на представителите и лордовете одобриха мерки във вид на писан закон — за разчистване на големите пътища и за по-голяма безопасност. Знаете ли каква е причината за това? Казват, че селските райони се променят. Вече няма нужда да ореш земята и да сееш реколта.