Пол Дохърти - Смъртта на магьосника

— Само затревяваш — заяви сър Едмънд — и пускаш овцете да пасат. Така е в цял Дорсет и Девън. Да ми прости Господ, и аз направих същото в собственото си имение.

— Чуждестранните търговци не могат да се наситят на нашата вълна — продължи Корбет. — И крал Едуард я продава на банкерите Фрескобалди в замяна на съкровища, за да финансира войните си. Казват, че са нужни дванайсет души, за да изореш, засееш и прибереш полската реколта, и само един човек, за да пази сто овце. Селата погиват, бедните обедняват още повече и се изместват в градовете — Лондон, Бристол, Йорк, Карлайл и в големите замъци като Корф. Млади момичета си търсят работа, понякога нямат нито роднини, нито познати, нито къде да положат глава. Само в Съдърк има пет хиляди проститутки, лесна плячка за хората със сърца на убийци.

Корбет поспря, заслушан в глухите звуци на крепостта, едва проникващи през дебелите стени на кулата. За момент почувства пристъп на носталгия и се зачуди какво ли прави лейди Мейв.

— Колко е часът? — обърна се той към сър Едмънд.

— Сигурно около девет.

Управителят се извини, че часовата свещ не е запалена.

Корбет въздъхна:

— Ако можем, ще помогнем за залавянето на убиеца. Подозирате ли някого?

Лаундж поклати глава.

— Времето лети — Корбет се стегна. — Да се върнем на темата. Кога пристигат французите?

— Трябва да са тук късно днес следобед. Акостираха в Дувър преди три дни. Сеньор дьо Краон, четирима професори от Сорбоната, телохранителите на дьо Краон и няколко кралски стрелци. За какво е тази среща? — сър Едмънд се приведе напред. — И защо се провежда тук?

— Преди седем месеца — отвърна Корбет — Едуард Английски подпечата мирния договор в Париж заедно с многообичния си братовчед Филип Френски. Обещаха да изгладят всички различия относно пътуванията из Тесните морета, както и претенциите на Филип Френски върху някои спорни територии в английското херцогство Гаскония. Нашият крал бе принуден да се съгласи на женитба между Уелския принц и Изабела, единствената дъщеря на Филип. Френският крал ликува, вижда се като новия Карл Велики — кралят, който ще постави на колене всички останали крале и принцове. Очаква с нетърпение деня, в който един от неговите внуци ще седне на трона в Уестминстър, а друг стане херцог на Гаскония. Надява се, че това ще отслаби английския контрол в югозападна Франция и ще му бъде по-лесно да присъедини Гаскония към наследството на Капетите. Филип се счита за велик потомък на свети Луи. Твърди, че кръвта на рода му, Капетите, е свещена. Във всичко това му помага папата, който, както знаеш, заради вражда между благороднически родове, се премести от Рим в Авиньон, в Южна Франция — Корбет постави палец на масата. — Французите си имат своя папа — натисна още по-силно с палец. — Парижкият договор е защитен чрез най-сериозните наказания, налагани от папата.

— А нашият крал иска да се отърве от него.

— Разбира се — съгласи се Корбет. — Ужасно му се иска да каже на Филип да скъса договора, да остави на мира Гаскония, да спре да се бърка в делата на Шотландия и да позволи на Уелския принц да се ожени, за когото си поиска. Всъщност Едуард е в капан. Ако наруши договора, ще бъде отлъчен от църквата, прокълнат, отхвърлен от Европа. Много му се иска да тръгне на война, но лордовете — пазители на хазната казват, че тя е празна.

Корбет спря, за да постигне нужния ефект. Управителят вече знаеше всичко, което му каза. И той заедно с Корбет беше воювал в Шотландия, където шотландските благородници отказваха да сведат глави пред Едуард. Все повече армии биваха изпращани на север и все по-малко съкровища оставаха в хазната.

— Така стигаме до монаха Роджър Бейкън. Роден в последните години от царуването на крал Джон, дядото на сегашния ни крал, в Илчестър, в графство Съмърсет, той се доказал като изключителен учен, учил в Оксфорд и Париж. В Париж попаднал под влиянието на Пиер дьо Маренкур. Хората твърдят, че Маренкур бил магьосник, открил тайна наука.

Корбет погледна към двамата си другари — Ранулф слушаше внимателно, както винаги, щом ставаше дума за знания и наука, а Болингбрук се беше събудил и с нетърпение чакаше да узнае истинските причини за бягството си от Париж и ужасната смърт на Ъфорд.

— Бейкън станал францисканец — продължи Корбет — и написал множество книги: Opus Maius, Opus Minus и Opus Tertium. Разпространил и много трактати като „Изкуството на чудесата“ и „Как да предотвратим началото на старостта“. В началото папата го поддържал, но накрая Бейкън бил заподозрян в ерес и малко преди смъртта му през 1292 г., преди около единайсет години, бил хвърлен в затвора. На трактатите му се гледало неодобрително и казват, че откакто умрял, братята му от францисканското братство в Оксфорд заковали ръкописите му на стената и ги оставили да изгният. Учениците на монаха се разпръснали. Знаем за един от тях, учен на име Йоан, когото Бейкън често ползвал като пратеник до папския двор. След като Бейкън умрял, неговите последователи изчезнали като дим в летен ден.