Пол Дохърти - Смъртта на магьосника

— А каква е тайната наука? — попита Ранулф.

— Изучавал съм трудовете на Роджър Бейкън — отвърна Корбет, — мастър Уилям също. Теориите му са наистина смайващи. Говори за възможността да се построят поредица от огледала или стъкла, чрез които ще виждаме места на мили разстояние — все едно са толкова близко, че можеш да ги докоснеш. Твърди, че Цезар бил построил такова устройство преди нахлуването си в Британия.

Корбет вече се бе въодушевил по темата:

— Говори за каруци, които вървят, без да бъдат теглени от волове, за машини, които се движат по дъното на морето, за кораби, на които не са им нужни гребци, дори за машини, които летят във въздуха. Говори също за черен прах, който може да сътвори гръмотевична експлозия, смес от селитра и разни други субстанции.

— Но за тези неща се е говорило и преди — рече Болингбрук. — Дори великият Аристотел твърди, че е възможно да се построи машина, която върви по дъното на морето.

— Знам, знам — призна Корбет, — но има и още нещо. Негово Величество кралят и аз сме разглеждали ръкописите му. Бейкън всъщност твърди, че е виждал някои от тези изобретения в действие.

Корбет се облегна на стола и обходи с поглед голата, просто обзаведена варосана стая. Вътре имаше само едно разпятие, няколко сандъка и малка масичка за кани и бокали — в такъв контраст с това, което описваше.

— Невъзможно! — промълви сър Едмънд. — Това е вълшебство, магия, бълнувания на магьосник.

— Така ли мислите? — отвърна дръзко Ранулф. — В Тауър кралските инженери работят по оръдия, които могат да изстрелят камък по крепостна стена по-бързо и по-силно от катапулт. Фламандците строят кораб с платна, различни от нашите, което прави плавателните им съдове по-бързи и по-устойчиви.

— Знам, знам — сър Едмънд отпи от чашата си. — Но защо Негово Величество се интересува от всичко това? Университетите са пълни с нови чудеса, постоянно се откриват нови ръкописи, дори и аз, един стар войник, знам това. Както и ти, сър Хю. Участвал си в дебатите в Оксфордския университет и си слушал схоластиците.

— Съгласен съм с това — сър Хю се усмихна. — Чувал съм слуховете за магическа бронзова глава, която сипе мъдрости и че орденът на Тамплиерите е открил тайните на цар Соломон, но това е — той се ухили — все едно някой да твърди, че може да призове сатаната от ада. Дори и да го стори, сатаната ще се отзове ли?

Думите му предизвикаха смях, който намали напрежението.

— Обаче Бейкън е различен. По време на затворничеството си, той написал още една книга — Secretus Secretorum или „Тайната на Тайните“, в която разкрива в големи подробности всичките си тайни знания. Написал книгата, после й направил копие. Оригиналът заминал за Париж, а копието останало в Англия.

— Затова ли умря Ъфорд? — прекъсна го Болингбрук.

— Да — отвърна Корбет по-рязко, отколкото възнамеряваше.

— И ние откраднахме оригинала?

— Не — Корбет поклати глава, — вие откраднахте втория препис, него донесохте в Уестминстър. Оригиналът все още се пази от самия крал Филип в неговата съкровищница.

— Какво? — Болингбрук понечи да скочи на крака, но Ранулф го сграбчи за китката и го принуди да остане седнал. Болингбрук помете чашата от масата. — Копие? За това ли умря Уолтър? Ние се провалихме!

— Не сте се провалили — гласът на Корбет остана спокоен. — Едуард Английски искаше да знае дали неговото копие и това, пазено в Париж, са еднакви. Доволен съм да кажа, че са.

— Какво пише вътре? — Сър Едмънд не обърна внимание на изблика на Болингбрук.

— Там е проблемът — Корбет стана на крака и вдигна чашата от земята.

Напълни я отново и я постави пред писаря си, като го потупа нежно по рамото, преди отново да седне на мястото си.

— Secretus Secretorum е написана с тайнопис, който никой не разбира. Който разбере тайнописа, ще открие съкровищница от знания. Месеци наред писарите на Тайния съвет се опитват да открият ключа към него. Знаем, че писарите на дьо Краон вършат същото, но без резултат. Едуард знае, че Филип притежава Secretus Secretorum, французите знаят, че Едуард има пълно и точно копие.

— Ах — въздъхна сър Едмънд, — сега разбирам. Филип се е позовал на мирния договор, на клаузите, които определят като условие той и Едуард да работят заедно.

— Точно така — Корбет сплете пръсти. — Филип настоява, особено след кражбата на копието в Париж, двете кралства да споделят знанията си. Знае, че аз отговарям за тайните шифри в Съвета, затова поиска тази среща.

— Но защо тук? — поинтересува се Ранулф.