Пол Дохърти - Смъртта на магьосника

— Сър Хю!

— Сър Едмънд!

Двамата стиснаха ръце и си размениха целувка. Корбет понечи да покаже кралското си пълномощно, но Лаундж го бутна с ръка и настоя да бъде представен на останалите от групата. Корбет ги запозна. Размениха се любезности. Зададоха се обичайните въпроси за съпругата на Корбет, лейди Мейв, и двете им деца, Едуард и Елинор, кръстени на краля и блаженопочившата кралица. Корбет се радваше на представянията — интересно му бе да види реакцията на Ранулф.

Сър Едмънд беше нисък и набит, сива коса обрамчваше четвъртитото му лице, потъмняло от слънцето. Имаше сериозен поглед, а брадата и мустаците му бяха грижливо подрязани. Сър Едмънд носеше дреха в зелено и златно, с черен кожен колан около кръста. Корбет познаваше управителя като роден войник, изкусен фехтовач и един от старите другари на краля, на когото бе възложена грижата за тази важна крепост. Лейди Катрин Лаундж беше симпатична и приятно закръглена, червенобузото й лице и прошарената коса бяха почти скрити от обемиста старомодна пребрадка. Облечена в тъмносиня рокля със сребърен колан, тя застана на пръсти, за да поздрави Корбет, а после им представи своята наистина красива дъщеря. Корбет знаеше, че тя ще предизвика изумлението на Ранулф. Констанс бе висока и стройна, разкошната й кестенява коса бе сплетена под украсена със скъпоценности мрежичка. Носеше поръбена с кожи наметка, а светлокафявата й рокля разкриваше лебедова шия. Но лицето й бе това, което очарова Корбет — овално, с кожа с цвят на слонова кост, а бездруго изящните й черти бяха още по-прекрасни, заради морско сините спокойни очи. Корбет намигна на Ранулф, който едва сега осъзна защо господарят му каза, че ще бъде изненадан и да внимава да спазва изцяло дворцовия етикет, когато пристигнат в Корф.

След като спазиха протокола, сър Едуард настоя да разведе Корбет и спътниците му на обиколка из централната сграда и вътрешния двор и да ги представи на офицерите от гарнизона. Ранулф с неохота се сбогува с лейди Констанс, но нямаше друг избор, освен да ги последва. Корбет осъзна колко могъща бе всъщност крепостта, пълна с въоръжени рицари, стрелци и войници, както и уелски стрелци с големи лъкове, обучени да изстрелват залпове с дългите си стрели, окичени с гъши пера. Остана без дъх, докато изкачваха централната кула и куличките по външните стени на замъка. Щяха да бъдат настанени в Солт Тауър, на изток от централната кула, в която имаше няколко мърляви стаи, обзаведени само с най-необходимото. Лаундж се извини, като обясни, че е направил, каквото може. Стаята на Корбет беше на втория етаж на кулата, тримата му спътници щяха да си поделят помещение на горния етаж. Корбет помоли сър Едуард да не се извинява и заяви, че е доволен. Стаята му беше кръгла, стените — варосани, а дървеният под покрит с килими. Леглото с четири колони беше поставено в центъра, топло и отделено с боядисани вълнени завеси. Имаше маса, столове, ниски столчета и скрин за принадлежностите му, както и достатъчно свещи и светилници, тъй като прозорецът беше просто квадратен отвор, закрит с дървена дъска. Осъзна, че Лаундж се е опитал да направи помещението възможно най-удобно — до отсрещната стена на стаята имаше поне огнище, както и мангали на малки колелца от двете страни.

— Запазил съм най-хубавата спалня над голямата зала за сеньор дьо Краон — сър Едмънд подбели очи. — Макар че лично аз предпочитам да го хвърля в рова.

Корбет се засмя и се отдръпна, за да може Чансън с помощта на слугите да внесе багажа, заедно със скъпоценното ковчеже на Съвета. Корбет настоя незабавно да го приберат в железния сандък до долната част на леглото.

— Това е най-якият сандък в замъка — обясни Лаундж. — Ковчежето ти пристигна вчера, ескортирано от кавалерийска рота, и остана за през нощта в моята тайна, укрепена стая. Този скрин е също толкова надежден.

— Тъкмо каквото ми трябваше — Корбет потупа приятелски рамото на управителя и се качи по спираловидните стълби да разгледа стаята на другарите си.

След това Корбет, Ранулф и Болингбрук се срещнаха с управителя в заседателната зала — дълго помещение с нисък таван на приземния етаж на централната кула. Бойниците и тесните прозорци не осветяваха достатъчно стаята и въздухът вътре беше задимен от свещите и факлите. Сър Едмънд нареди да затворят вратите и покани Корбет да седне на единия край на тежката дъбова маса. Донесоха им малко ейл, хляб и сирене, после сър Едмънд седна от дясната страна на Корбет с лице към Ранулф и Болингбрук. Поразпита за краля и Корбет тактично му отговори. Не смяташе, че е подходящо да осведомява сър Едмънд за гневните изблици на краля, пораждани от принудата да спазва мирния договор с Филип Френски.