Пол Дохърти - Корабът на страха

Корбет пришпори коня си. Ушите му бяха проглушени от кресливата суматоха, грубия кикот, дрънченето на желязо, камбанния звън, фалшивото скрибуцане на цигуларите, подвикванията на уличниците, които си търсеха клиенти. Продавачите на висок глас хвалеха стоките си, а в същото време из улиците отекваше гръмовният глас на прегърбен, облечен в черно доминиканец, който произнасяше проповедта си. Проповедникът стоеше, вдигнал пръст към небето, на острото му лице очите горяха, носът му сечеше въздуха. Двамина комарджии спореха пред вратата на една кръчма и виковете им отекваха навсякъде. Скитник ругаеше колкото му глас държи, докато буташе дресираната си мечка в ръчна количка и търсеше място, където животното да потанцува. Помощник-шерифите разблъскваха тълпата с тоягите си, завършващи с железни накрайници. Корбет имаше чувството, че участва в чудноват карнавал. Главата му се замая, почувства се объркан. Изруга, когато някакъв поклонник пресече внезапно пътя му, за да се присъедини към кавгата между съдържател на публичен дом и негов клиент, който твърдеше, че са го измамили. Нестабилен на седлото си, Корбет дръпна юздите и слезе от коня. Беше му дошло до гуша, трябваше му почивка. Изведе коня от улицата към спокойния двор на кръчмата „Райските порти“. Конярите се втурнаха да се погрижат за конете. Корбет ги остави и влезе в ароматния, мек полумрак на голямата зала. Умишлено пренебрегна блесналия, приканващ поглед на куртизанката, застанала на входа с малка китка зимни билки в облечената си с ръкавица ръка. Веднага след вратата знак указваше посоката към „Изписаната изба“. Пред стълбите двама мъже, всеки с по една невестулка в ръце, подвикваха към куртизанката да се присъедини към тях долу.

Замаян, Корбет вървеше като насън. Съдържателят на кръчмата забърза към него с грижовен и предразполагащ вид и кана вино в ръка. Корбет му показа кралската заповед и поиска отделна стая за себе си. Кръчмарят се поклони и го поведе през помещението, нагоре по широки, здрави стъпала към дълга, добре обзаведена стая. По стените висяха пъстри тъкани, а в зиданото огнище весело пращеше огън. Над него висяха образите на почитани светци, изрисувани върху дърво: Христофор, който предпазваше от внезапна и жестока смърт; Лаврентий, покровителят на готвачите, Юлиан, покровителят на съдържателите на странноприемници. Кръчмарят покани с жест Корбет и другарите му към столовете около огъня, а в същото време изреждаше ястията, които можеха да се поръчат: пилета и угоени петли в масло, златисти и хрупкави сладкиши с ароматни сосове, печена яребица, хрупкаво свинско със сос от гъби и лук, млечни и яйчени супи и всичко това съпроводено с най-добрите вина от Беарн. Корбет слушаше с половин ухо, докато потъваше в стола с висока облегалка. Измърмори, че иска вино. Силно притеснен, Ранулф седеше до него. Разтревожило го беше изпитото лице на Корбет, измъченият вид, който добиваше, когато — както господарят му беше доверил — мислите му ставаха натрапчиви и безбройни като снежинки в снежна виелица. Независимо от всичко, Ранулф реши да не задава въпроси. След малко една прислужница донесе виното. Корбет отпи и се отпусна.

— Господарю — попита най-после Ранулф, — какво има?

Корбет притисна чашата до гърдите си.

— Какво да има, Ранулф? — примигна писарят. — Замаян съм. Сякаш съм трескав и се лутам между съня и деня. Връхлитат ме въпроси и бодат съзнанието ми с остри шипове. Кой? Какво? Защо и как?

— И, господарю? — на Ранулф му се искаше да разтърси Корбет и да го изтръгне от това състояние.

Сър Хю погледна към изрисуваните светци.

— Защо? — Корбет сви рамене. — Защо е изчезнала Манастирската карта? Няма съмнение, че Стоункроп я е взел от „Ярост“ и я е отнесъл при сър Рауф, но какво е станало с нея после? От това, което разбрах досега, къщата е била претърсвана. Ти сам го забеляза, Ранулф, а Манастирската карта не беше открита никъде. Дали Деконте наистина не я е унищожил? Второ, защо донесената от Паулентс карта се оказа фалшива? Но да оставим настрана тези въпроси и да минем към ужасното убийство. Защо сър Рауф е бил убит по този начин? Само отмъщение ли е било или е имало още нещо? Как е извършено убийството? Кой го е сторил? Защо лейди Аделиша е била обвинена за убийството на своя съпруг? Как са го нагласили? — Корбет отпи от виното. — Кой е извършил онези смразяващи кръвта убийства в Мобисон? Как е съумял да го направи така ловко, така тайнствено? Защо е убил Сервин по начин, различен от останалите, а после е разпорил корема му и е скрил трупа? Как така всичко това се е случило в господарска къща, която е така зорко охранявана?