Пол Дохърти - Храмът на смъртта

Теламон се обърка. Имаше чувството, че се намира в кошмар от проблясваща стомана, викове и ругатни, падащи тела и прегазени трупове. Чуваше викове „Насочи копията“ и „Напред“, придружени от тръбни звуци. Клит крещеше нещо. Теламон вдигна поглед, изтри потта от лицето си и свали шлема си. Бяха отбили първото нападение на персийската армия, но втора вълна, водена от пищно облечените си началници, се насочваше право към Александър. Царят нададе бойния вик и се насочи към тях. Стигна до предводителя на персите и с един удар на копието, което беше грабнал отнякъде, прободе в гърдите, вдигна го от седлото и го запрати в прахта. Теламон беше зад него и сечеше с меча си. Клит, обхванат от бойна ярост, се биеше, за да защити гърба на Александър. Погледна с обезумели очи Теламон.

— Бронята! — изкрещя той. — Заради бронята е.

Теламон виждаше мургави лица — персийски воини в красиви шлемове и брони. Разбра ужаса на Клит. Сега ги нападаха персийските военачалници. Висшите началници и командири бяха разпознали Александър и заедно с телохранителите си се опитваха да приклещят и да убият македонския предводител. Ужасната битка се водеше лице в лице, меч срещу щит, щит срещу меч. Теламон просто замахваше срещу всичко, което се изпречеше на пътя му. Мирисът на кръв и кал, на пот и човешки изпражнения, кошмарният мирис на битката витаеше навсякъде около него. Перси се вкопчваха в ръцете му. Един от тях, останал без кон, се опита да го свали от седлото. Теламон го срита. Александър водеше бой с един персиец. Уби го с един удар в гърдите. Друг го заобиколи, камата проблесна в ръцете му, готова да нанесе смъртоносния удар. Теламон извика. Опита се да се придвижи напред. Появи се Клит. Беше минал пред Александър, но сега се върна назад и се вряза между царя и персиеца. С един удар той отсече ръката на противника до рамото. Гореща струя кръв избликна и опръска Александър и коня му. Животното, изпаднало в ярост, изцвили и се вдигна на задни крака. Царят се опита да остане на седлото, но се изхлузи. Блъсна коня встрани, когато един персийски конник си проби път и замахна към покритата с шлем глава на Александър. Македонецът видя опасността и отскочи. Мечът проблесна и нанесе силен удар. Клит и останалите телохранители се скупчиха около царя, който падна на колене. Персиецът беше приклещен и смъкнат от коня. Клит отметна главата му и го закла като пиле, а после срита трупа. Телохранителите обградиха царя. Теламон се смъкна от коня, захвърли щита и меча си. Свали шлема от главата на Александър. Очите на царя гледаха невиждащо, бялата му като сняг кожа беше опръскана с кръв. Теламон трескаво опипа червено-златистата коса, докато усети отока и мократа, лепкава кръв. Клит стоеше до него. Кръгът около Александър се беше увеличил и сгъстил, докато отрядите на хипаспистите заемаха позиция. Замаян, Александър се огледа.

— Как върви? — прошепна той.

— Не знаеш ли? — Мрачното лице на Клит се разтвори в усмивка. — Царю, не чуваш ли?

Теламон напипа пулса на Александър и го прегледа за рани. Той също усещаше промяната. Опасността да ги притиснат беше преодоляна. Македонците бързо се придвижваха напред.

— Пробихме! — изрева Клит. — Фалангата на Птолемей премина реката. Персите са в пълно отстъпление.

— Възможно ли е? — прошепна Теламон. — Свърши ли всичко?

— Как е царят? — рязко попита Клит.

— Понатъртен и уморен — отвърна Теламон. — Но ще живее.

Част от цвета се беше върнала по страните на Александър. Той се усмихна и с помощта на Клит се изправи на крака.

— Да ги избием! — каза царят с пресипнал глас. — Да побързаме, преди да е мръкнало!

Мемнон крещеше от ярост. Без шлем, с дълбока рана на дясната ръка, той гневно гледаше към Арсит. Не съчувстваше на този арогантен персийски военачалник, в момента бледа сянка на предишния надменен сатрап. Скъпата му броня беше нащърбена и разцепена. Удар с меч беше разрязал лявата му буза и лицето му беше покрито със засъхнала кръв.

— Какво да правя? — изстена персиецът. — Избиха роднините на самия Дарий!

— Обеси се! — изруга Мемнон. После рязко спря коня си и погледна назад. Небето притъмняваше. Вятър обрули лицето му. Наоколо ехтеше шумът от битката. Последните елитни части на персите отстъпваха в здрача. Коне без ездачи препускаха панически навсякъде, а покритите им с кръв собственици висяха по вратовете им. Един кон галопира в кръг, докато трупът падна от гърба му, а после се отдалечи бавно. Мемнон се обърна. Арсит беше изчезнал. Откъм брега на реката се чу ужасен рев и сякаш разцепи небето.