Пол Дохърти - Храмът на смъртта

Тесалийците скочиха на крака и извадиха мечовете си.

— Аз съм Теламон, лекар на Александър! — Той извади печата на царя.

Конниците се отдалечиха. Персиецът се изправи. Теламон видя, че е младеж на не повече от седемнадесет лета. Вдигна една наметка и му я хвърли.

— Облечи се. — После посочи коня. — Вземи го и препускай колкото можеш по-бързо далеч от този ужас.

Без да изчаква реакцията на персиеца, той се обърна и се плъзна надолу по брега. Срещна група щитоносци, които молеха за помощ. Той спря, за да превърже раните им, но беше толкова изтощен, че дори не си спомняше как се прави превръзка. Един от войниците го хвана за ръката и го преведе през брода. На другата страна видя факла, чу гласове. Хора се струпаха около него, задаваха му въпроси. Касандра с пребледняло лице и разтревожени очи му подаде чаша вино. Хвана го за ръката и го накара да пие. Осъзна, че се препъва в мрака и пропълзява под една каруца, където заспа с Касандра до себе си.

Събуди се рано сутринта, защото един войник го риташе по крака. Касандра протестираше, мъжът й отговаряше с неприлични жестове.

— Добре! Добре! — Теламон изпълзя изпод каруцата. Погледна към небето и прецени, че трябва да е късна сутрин. В обоза цареше оживление. Пленници отиваха нанякъде под стража. Плячката от персите се пренасяше през брода. Наоколо бързаха войници с импровизирани носилки, с които пренасяха ранените македонци до малката горичка, където бяха опънати палатките на лечебницата.

— Помощ ли ви трябва? — промърмори Теламон.

Стражът, пиян и небръснат, с ръце още покрити с кръв, поклати глава.

— Моля те, господарю, кажи на твоята червенокоса кучка да млъкне! Царят иска да те види.

Той млъкна, прекъснат от силни подигравателни викове. Дълга колона мъже, само по набедрени превръзки, приковани за китките и глезените, идваше от реката. От двете им страни имаше две колони щитоносци, които блъскаха и бутаха пленниците. Минаха покрай каруците — дълга върволица нещастници, покрити с прах и кръв.

— Горките! — промърмори стражът. — Само това остана от наемниците на Мемнон!

— Колко бяха убити? — попита Теламон.

— Около три хиляди, останалите се предадоха. Отиват в сребърните мини на Македония.

Новината за пристигането на пленниците се разпространи из лагера. Насъбраха се войници, които ги замеряха с кал и камъни под звуците на обиди и дюдюкания.

— Между тях има и тиванци — обяви Касандра и погледна към Теламон. — Цял ден и цяла нощ пазих вещите ни. Тук има повече крадци, отколкото листа по дърветата. И повечето от тях са македонци.

Пазачът пристъпи напред с мрачно изражение.

— Отивам при царя — каза бързо Теламон.

Шатрата на Александър вече беше издигната, близо до мястото, където предишния ден беше разположен левият фланг, предвождан от Парменион. Царят седеше на походно столче пред палатката. Не беше спал и лицето му беше бледо и небръснато. Беше облечен в туниката, която предишния ден носеше под бронята по време на битката. Пръски засъхнала кръв покриваха ръцете и краката му, а на главата си имаше ленена превръзка. Около него в полукръг седяха писарите от секретариата. Александър беше погълнат от гледката как войниците трупаха скъпите персийски брони, донесени от бойното поле.

— Искам да изпратите девет от тях в Атина! — извика Александър. — Със следното съобщение „Александър, син на Филип и гърците, до Атина и всички гръцки градове, освен Спарта…“ Останалата част от съобщението беше кратка и ясна, описваше голямата победа. Зад Александър Теламон видя другите командири, насядали около маса в палатката. Между тях сновяха писари и разгръщаха карти. Царят продължи да диктува писма. Говореше бързо, даваше нареждания, получаваше доклади. После се обърна и засенчи очи.

— Страхотна победа, а, Теламон? Боговете показаха каква е волята им. — Усмивката изчезна от устните му. — Виждал ли си Клеон?

Теламон поклати глава.

— Той вероятно е избягал колкото се може по-надалеч — сухо отбеляза Александър — и сега се връща бавно. Но ние имаме недовършена работа, нали? Истината трябва да се разбере! — Царят махна с ръка. — Направи го бързо и тайно. После ме уведоми. И — Александър повика Теламон по-близо — не взимай червенокосата. Група копиеносци ще те придружи до Троя.

После погледна с привидна невинност смайването, изписано на лицето на Теламон.

— Какво има, лекарю?

— Троя! — ядосано възкликна Теламон. — Трябва да замина за Троя сега?