Пол Дохърти - Храмът на смъртта

Мемнон отиде при него.

— Ах, ти, глупав некадърнико! Не само те победиха, но и те изиграха! Къде е Клеон? — Той стисна рамото на персиеца. Арсит се опита да се освободи, но Мемнон го държеше здраво.

— Аз съм сатрап на Великия цар!

— Ти си нищожество! — изрева Мемнон и заби меча си дълбоко в стомаха му, завъртайки го с всичка сила.

Свитата на Арсит отстъпи. Никой не възрази с дума или жест. Мемнон продължи да върти меча си в раната. Чак когато животът угасна в очите на персиеца, той издърпа острието си и блъсна трупа. Отново се качи на коня и дръпна юздите.

— Този ден свърши! — извика той. — Молете се на боговете да няма друг такъв!

Мрак обвиваше бойното поле. Персийската армия се беше разбягала. Александър си намери друг кон. Леко пребледнял и разтърсен, той се беше качил на седлото и заобиколен от пълководците и командирите си, приемаше поздравленията и овациите им. Теламон разсеяно погледна към зловещата фаланга от гръцки наемници, която още не беше свалила оръжие. Бяха напълно обкръжени — македонските фаланги бяха пред тях, щитоносците по фланговете, конницата в тила. В мрака отекваха виковете на умиращите и ранените. Част от помощната леко въоръжена конница вече се беше впуснала да плячкосва по-ценните предмети на мъртъвците.

— Александър Македонски! — дочу се ясен и силен глас от редиците на наемниците. — Александър Македонски! Молим за твоите условия.

Александър вдигна ръка и направи знак на един тръбач. Прошепна му нещо. Мъжът вдигна тръбата и изсвири пронизително.

— Слушайте! — извика вестителят. — Кой е командирът ви?

— Омерта!

— Омерта от Тива — прошепна Александър.

— Омерта от Тива, Македонецо!

— Къде е Мемнон? — попита вестителят.

— Убит или избягал. При какви условия ще ни пощадиш?

— При никакви — отвърна вестителят, — искам да се предадете безусловно.

Вълна от протести се понесе от редиците на наемниците.

Птолемей си проправи път към царя.

— Господарю, те молят за пощада.

— Предайте им отговора им! — отсече Александър и извърна лице към хладния ветрец.

— Вие сте гърци, които се биха срещу гърци, в разрез с гръцките закони — извика вестителят в настъпилата тишина. — Оставете оръжията.

— Molon labe! — отвърна един глас, повтаряйки предизвикателния отговор на спартанците към персийския цар, когато поискал да се предадат: Ела си ги вземи.

Александър вдигна ръка и прозвуча тръбен звук, бързо последван от други. Теламон наблюдаваше с пресъхнала уста как македонската фаланга се доближава с насочени сариси. Самият Александър поведе конницата към неприятелските редици. Македонците обградиха наемниците и клането започна.

Теламон, изстинал от страх, стоеше в нощния въздух, разстроен от новото дрънкане на оръжие и ужасяващите крясъци на умиращите. Редиците на гръцките наемници изчезнаха в кървавия бой.

— Видях достатъчно — прошепна Теламон, обърна коня си и се запъти надолу към реката. Последствията от битката се виждаха навсякъде. На някои места труповете бяха скупчени по два-три един върху друг. Земята беше хлъзгава от кръв. Навсякъде се натъкваше на ужасяващи картини на търкалящи се по земята отсечени крайници. Отсечена глава с опулени очи и прехапан език лежеше, заплетена в клоните на един храст. Полудели от болка коне се гърчеха на земята и отчаяно се опитваха да се изправят. Ранените, които можеха да ходят, се отдалечаваха с окървавени лица и тела. Един персиец седеше облегнат на дърво — беше разсечен от врата до слабините; вътрешностите му се бяха изсипали, но очите му още мигаха и устните му мърдаха, а от гърлото му се носеше странен бълбукащ звук. Минаващ стрелец — критянин преряза гърлото му и започна да го претърсва за ценности, без да обръща внимание на присъствието на Теламон. Тук-там се виждаха светлини от факли, докато войниците обикаляха бойното поле за плячка или да търсят изгубени другари. Наемниците на Александър се занимаваха с тази отвратителна работа. Ранените гърци бяха премествани и за тях се грижеха лечителите и помощниците им, но персите получаваха само милостиво прерязване на гърлото от ухо до ухо.

Теламон чу писък от близките храсти на брега. Слезе от коня и го поведе натам. Група тесалийски конници бяха хванали млад персиец, бяха го съблекли и проснали по корем и се канеха да се гаврят с него. Персиецът се загърчи, когато един тесалиец клекна пред лицето му с вдигната фустанела.

— Престанете! — извика Теламон.