Пол Дохърти - Храмът на смъртта

Александър наблюдаваше неподвижен. Хората на Аминт стигнаха отсрещния бряг, допрели щитовете си. Бяха пресрещнати от персийската конница. Първо се посипа дъжд от копия и редиците им се разкъсаха, мъже падаха или побягваха в кървава агония, забравили за военната дисциплина, с единствената мисъл да се спасят от ужаса срещу тях.

Александър седеше с каменно изражение. Един от ездачите на Сократ се приближи в галоп, ръцете и краката му бяха покрити с рани.

— Царю! — извика той. — Не можем да се задържим.

— Кажи на Сократ да остане, където е — каза тихо Александър.

Сега отрядът щитоносци се биеше на ръба на водата, беше им трудно да се закрепят стабилно. Някои се подхлъзнаха и бяха сгазени от другарите си. Други се отдалечиха. Най-ревностните се изкачиха на брега. Малка група щитоносци беше обградена. Мечове се вдигаха и падаха в блестящи дъги, кървави трупове се търкаляха обратно надолу по брега. Александър отново погледна неподвижния македонски строй.

— А сега чукът! — прошепна той.

Пристегна шлема си и щракна с пръсти да му подадат щита. Пребледнял прислужник му го донесе. Александър му благодари, каза му да не се тревожи и поведе собствените си ескадрони към реката.

Теламон го следваше като насън. Конят, който яздеше, беше избран от царя — силно и стабилно животно. Лекарят се чувстваше неудобно в кожената ризница и с тежкия щит в лявата ръка. Носеше меч, но не и копие — беше лош ездач и за да остане на седлото, му трябваха и двете ръце. Навсякъде край него препускаха ударните части на Александър — командваната от царя конница на хетайрите, подкрепяна от щитоносци и копиеносци.

Щом влезе в реката, Александър се придвижи бързо. Изнесе се леко вдясно, далеч от персийската войска. Въздухът кънтеше от тропота на копитата, плискането на водата, цвиленето на конете, стоновете и виковете на мъжете. Александър яздеше като обсебен. Преминаха реката, изкачиха се по брега. Група персийски конници се появи срещу тях. Александър се понесе право към врага. Копия обсипваха лицето и гърдите му. Теламон яздеше след него. Хефестион внезапно се появи от лявата страна на Александър. Отдясно беше Черния Клит, страховита гигантска фигура в черна наметка, щит с изображение на Медуза и широк остър меч.

Останалите части от нападението се изкачиха на брега, разгърнаха се и заеха позиция. Теламон видя вдясно гръцките наемници на едно възвишение с изправени копия. Точно отпред беше персийският строй, чийто фланг сега беше оголен пред атаката на Александър. Македонците нададоха бойния си вик и се спуснаха към тях. Персите вече бяха усетили опасността. Група конници се спусна да посрещне македонската заплаха.

Теламон скоро се озова в разгара на битката. Стисна по-силно коня с бедра, за да не падне. Тъй като беше зад царя, почти не срещаше противници, но виждаше резултатите от кървавата сеч на Александър — персийски конници, свалени от седлата по време на нападението, разсичани и мачкани от копитата на конете. Онези, които срещаха Александър и приятелите му в директен бой, бяха брутално премазвани и захвърляни настрана. Могъщата енергия и свирепост на Александър и групата около него не търпяха съпротива. Те се нахвърляха на коня или ездача. С един удар Клит отсече главата на един персиец, докато друг седеше на коня си и гледаше невярващо кървавата рана в стомаха си, откъдето вътрешностите се бяха изсипали в скута му. Появи се трети. Конят на Клит го докосна, но мъжът успя да премине. Теламон се обърна, за да посрещне заплахата, но ръката на персиеца с меча беше отсечена и на нейно място имаше само кървав чукан.

Постепенно силният натиск на персийската конница забави македонското нападение. Александър и останалите пред Теламон започнаха ръкопашен бой — кон и ездач срещу кон и ездач, блъскаха и бутаха, пронизваха и сечаха. От време на време някой персиец успяваше да се промъкне. Теламон пресрещна един, блъсна щита му със своя и улучи, повече с късмет, отколкото с умение, оголената плът между шията и рамото.

Най-после преминаха. Александър не се интересуваше какво става на брега на реката — единствената му цел беше да стигне до центъра на персийската армия. Въпреки грохота на битката Александър провеждаше успешно тактиката си. Все повече персийски конници от центъра се насочваха към тази нова заплаха и все повече македонски пехотинци преминаваха реката, бързо следвайки стъпките на Александър. Оглушителен рев се понесе от речния бряг, последван от македонския боен вик — фалангите бяха преминали и отблъскваха персийската конница.