Пол Дохърти - Дверите на ада

— Остани. Почакай малко.

Останалите продължиха, заобиколили Генций, когото засипваха със съболезнованията си. Теламон се приближи към критския стрелец, с когото беше говорил през деня. Сега той беше на стража при кладата, докато угасне. В светлината на огъня лицето му изглеждаше по-слабо, гладно и хищно; блестящите му алчни очи изучаваха пищната гръд на Касандра. Той протегна ръка и докосна червената й коса, която се беше измъкнала изпод качулката.

— Стига! — отсече тя.

Критянинът се усмихна и хвана с две ръце дългото си копие. Зад него другарите му тихичко си шепнеха и се приближиха, за да разгледат по-добре Касандра.

— Искам да те питам още нещо — каза Теламон.

— Ти беше щедър. Питай.

Искри от огъня се разпръснаха във въздуха, докато пламъците обхващаха друга част от кладата. Те се отдалечиха.

— Какво ще стане — попита Теламон, — ако взема лък и стрела и увия ивица пергамент по дължината й. Това ще промени ли полета й?

Критянинът направи гримаса и сви рамене.

— Парче пергамент?

— Да, дълго колкото стрелата или дори повече. Както казах — като ивица или панделка.

Критянинът се обърна и каза нещо на своето наречие на другарите си. Избухна разгорещен спор. Той вдигна ръка, за да ги накара да замълчат и се обърна към Теламон.

— Може да повлияе на полета й, но не много. Тук има стрелци, които са участвали в представления, когато към стрелите се прикрепят разноцветни панделки и така се изстрелват във въздуха. Казват, че разликата била малка.

— Много ти благодаря. — Теламон отвори кесията си и сложи още една сребърна монета в ръката на мъжа. — Пийнете, за да поменете мъртвата. О — той отново се обърна, — днес следобед, след като си тръгнах, идвал ли е някой от вашите стрелци във вилата?

Критянинът поклати глава.

— Не, разбира се. Предпочитаме да бъдем на открито. Заповедите са съвсем ясни. Трябва да охраняваме вилата. Единствената причина да ходим там — той се усмихна хищно и погледна Касандра, — е, за да погледаме нея.

Теламон и помощничката му се отдалечиха. Зад тях се чу смях, някой изсвири продължително.

— Не бива да се разхождаш сама — прошепна Теламон. — Най-добре стой във вилата.

— Познавам критяните! — отсече Касандра. — Виждала съм ги в Тива заедно с траките, тесалийците и всички други отрепки.

Теламон спря и се загледа към светлините на вилата, които проблясваха през дърветата.

— Какво има, велики мислителю?

— Нещата стават все по-заплетени — загадъчно каза той. — Опасността изостря ума и подсилва паметта, Касандра. Много неща ме озадачават. Помниш ли онова парче пергамент със странните символи, което открихме в стаята на Памен заедно със заобления прът, около метър дълъг.

— Да, помислихме, че са боклуци.

— Вече не мисля така. След нападението над мен днес следобед и убийството на Демерата, реших да си остана в стаята.

— Знам — отсече тя. — Не искаше да ми кажеш какво е станало.

— Няма значение, остави това. — Теламон хвана ръката й и разтърка пръстите й. — Прекрасна си като нощта, Касандра, в тъмносинята си наметка.

— О, господарю! — тя затрепка с клепачи. — Да не би да ме примами в тъмното, за да ме прелъстиш?

— Трябва да си мажеш ръцете с масло — отвърна Теламон. — Пръстите ти са загрубели. Може би е от водата.

— Или от тежката работа, която ми възлага господарят.

— Мислех си — продължи Теламон — за нашия приятел Памен. Бил е персийски шпионин и е работел в двора на царица Ада. Какво правят шпионите?

— Предават тайни.

— Но как се е свързвал Памен с господарите си? Не е можел да напусне двора и да отиде до Халикарнас или където и да било — това би било подозрително. Спомних си една история от Херодот, която съм чел преди години. Помолих Солан да ми даде да я прочета отново.

— Знам, мърмореше си под нос.

— Има система за изпращане на тайни съобщения — продължи Теламон, без да обръща внимание на заяждането й, — която се нарича „скютале“.

— Какво значи това?

— Стара дума, която означава „жезъл“. Била е използвана от шпионите. Очевидно се състои от две заоблени парчета дърво с еднаква дължина и дебелина. Едното е у шпионина, другото — у господаря му. Когато шпионинът иска да изпрати тайно съобщение, взима дълга и тясна ивица пергамент и я увива около скютала, без да оставя свободно място. След това пише съобщението и я развива…

— Разбира се — прекъсна го Касандра. — И ако използват тайнопис, се получава ивица пергамент, изписана със странни символи.