Пол Дохърти - Дверите на ада

— Какъв кошмар! — дочуха гласа на Генций.

„Най-грозното обезобразяване, което виждал съм! О, ти, жестока и безчувствена агония! Кой демон на съдбата тъй внезапно те повали?“

— Познати ли са ти тези думи, лекарю? — наперено приближи Генций.

— Как бих могъл да ги забравя? Гледах те, когато ги рецитираше в Коринт — отвърна Теламон. — Стоях и аплодирах с останалите.

Генций леко се поклони.

— Къде беше, когато ни нападнаха? — продължи лекарят.

— Нали знаеш, приятелю — актьорът махна с ръка, — не съм воин. Не мога да се бия. Не съм бързоногият Ахил.

— Значи се готвиш да рецитираш и Омир?

Генций се приближи и благовонията, с които се беше намазал, ги обвиха като облак. После застана, сложил ръка на рамото на жена си.

— Къде беше? — настоя Теламон.

— В мазето, треперейки с останалите.

— А защо сега сте тук?

Конското лице на Генций разцъфна в усмивка.

— Защото царят ме покани да рецитирам.

— Кога за последен път беше в Халикарнас? Демерата отстъпи назад. Разтревожен, Генций вдигна ръка, сякаш готов да подхване някой безкраен монолог за Едип.

— Само ми кажи кога за последен път беше там. — Теламон не обърна внимание на смеха на Сарпедон.

— Преди два месеца, точно когато лятото в цялата си красота беше покрило тревата с цветя.

— Игра ли пред Мемнон и Ефиалт?

— Разбира се.

— А те наградиха ли те?

— Това е моя работа. Опитах се да напиша пиеса — продължи забързано Генций — за древния цар на Халикарнас, но на персите тя не се понрави, затова побързах да изчезна. Нали, Демерата? Минах през Тройната порта и си плюх на петите. — Генций вдигна пръст към устните си. — Няма да се върна там. В Халикарнас никога не са уважавали артистичния ми гений.

— За разлика от царица Ада? Актьорът изпъна пилешкия си врат.

— Рецитирах монолозите на Еврипид. Изиграх ролята на Медея. Разплаках царицата.

— Убеден съм — сухо заяви Теламон. — Запозна ли се там с нашите писари?

Промяната в очите на актьора, облизването на устните, начинът, по който жена му се скри зад него, показваше, че нещо не е наред. Сарпедон стоеше до Теламон, свел глава и раменете му се тресяха от смях.

— Запознах се с писарите, включително с мъртвия Памен. Сарпедон знае истината. Памен се опита да прелъсти моята Демерата.

— И успя ли?

— Може ли червеят да лети? — отсече Генций. — Не съм тук, за да обсъждаме моята… — Той махна с ръка. — Нощта е още млада. Видях царя, войниците. — Актьорът сбърчи нос. — Спят, увити в потните си одеяла, но ние ще си направим празненство и вие сте поканени. — Има останала храна и вино.

И без да дочака отговор, Генций излезе от двора тъй драматично, както би напуснал сцената.

— Опитвал ли се е Памен да прелъсти Демерата? — попита Теламон.

— Така твърдят клюките — отвърна спартанецът. — Това е много забавно — как Генций се ядосва за малката си женица, която го отрупва с внимание, но хвърля по някой поглед и встрани. Повече от това — той сви рамене — не мога да ти кажа.

Теламон му пожела лека нощ.

— Няма ли да дойдеш на празненството? — имитира Сарпедон провлечения говор на актьора.

— Може би, а може би не — отвърна лекарят. Влязоха във вилата. Войниците се готвеха да спят, изморени от скорошната битка. Теламон погледна тъмночервеното петно от кръв върху бялата стена. В много отношения Александър беше виновен за нападението: добре познатата му привързаност и пълното му пренебрежение към собствената му безопасност го излагаха на риск. Врагове като Мемнон го познаваха добре. Сигурно бяха отгатнали, че човекът, който сам тръгна срещу персийската конница по време на битката при Граник, бърза да види укрепленията на Халикарнас.

Някъде по коридора един войник запя. „Красива и благородна беше тази, върху която падна сребърният дъжд.“ Нечий глас гръмко призова за тишина и песента заглъхна.

— Ще си легнеш ли най-после?

Теламон вдигна поглед. Касандра седеше на средата на стълбището, все още увита в наметката си.

— Къде са убийците? — попита тя. — Помислих, че ще изкарат всички ни от стаите, за да се настанят в тях.

— В овощната градина — усмихна се Теламон. — Александър обича да спи под звездите.

— За да докаже колко е кален ли?

— Не. Първо, е по-удобно. И второ, обича да показва на хората си, че не се ползва с привилегии.

— Къде са останалите?

— С Генций — отвърна лекарят. — На прословутото му празненство. Той е създание на нощта: в Коринт бяха добре известни среднощните му представления.