Пол Дохърти - Домина

Не знам дали наистина притежаваше магически способности или бе достатъчно прозорлив, за да разбере, че съм довереник на Агрипина.

Стаята, в която ни покани, беше тъмна, осветена само от маслени лампи.

— Имам отговора на онова, което те интересува — заяви той и затвори вратата зад нас. После отиде при Агрипина и сложи ръка на рамото й. — Легни на пода! Парменон, Ацерония, застанете в ъгъла. Не правете нищо, каквото и да стане.

Агрипина свали диадемата си и легна на пода. В същия момент странни писъци и крясъци отекнаха сякаш от пръстения под и въздухът сякаш се сгъсти от остър мирис на подправки. Светлината сякаш се усили, разкривайки големите паяжини, които блестяха по пода и сякаш се разрастваха към простряното тяло на Агрипина. Едва тогава забелязах олтара в стаята. Йоах нарисува блестящ бял кръг около тялото на Агрипина. Светлината стана силна като короната на слънцето по време на затъмнение. Трябваше да закрия очи, докато се дивях на уменията на магьосника. И до ден днешен не знам как бе създал тази илюзия. Той нареди на Агрипина да вземе в лявата си ръка шепа жито, а с дясната да отброи 13 житни зърна. Когато тя го стори, Йоах ги взе и ги постави в малка медна чаша, която изсипа в сребърна купа и напълни с вода.

— Пий! — подкани той Агрипина.

По-късно тя ми каза, че житните зърна блестели като диаманти, а водата подпалила кръвта й. Тя отново легна, а Йоах направи някакви знаци над лицето й и магията изчезна. Намирахме се в обикновена мрачна и влажна стая, където майката на римския император лежеше на мръсния под. Йоах помогна на Агрипина да стане и целуна пръстите й.

— Е? — попита домина.

— Свършено е — промърмори Йоах и отстъпи. Друга жена ще заеме мястото ти.

— Актея ли? — ядно изрече Агрипина.

Йоах поклати глава.

— Не, друга жена.

Излязохме от къщата на магьосника и се върнахме на Палатин, където Агрипина броди замислена дни наред. Йоах или беше истински пророк, или добре познаваше събитията в двора. Откритото противопоставяне, зад което долавях ръката на Сенека, започна с шепнене и слухове. Започнаха съдебни дела срещу нея и императорът се ядоса, че дворецът му бил станал място за среща на тъжители. Той посещаваше все по-рядко майка си и накрая тактично й предложи да напусне палата и да се премести в една близка къща. Тя нямаше друг избор освен да се подчини. Макар да й позволиха да вземе вещите си, й отнеха охраната. Тя вече не беше част от кръга на императора.

Нерон изглежда държеше да подчертае пред майка си дълбочината на своя упадък. Организира сложна инсценировка на морско сражение на изкуственото солено езеро, но събитията излязоха от контрол и много от моряците бяха убити. Нерон обяви, че е отвратен от подобно кръвопролитие. След това постави балет по легендата за Минотавъра, в който актьор, преоблечен като бик, се възкачи върху друг, маскиран като Пасифея. Тълпата имаше удоволствието да гледа как бикът се сношава с кухите задни части на изкуствена крава. Нощем Нерон слагаше перука и бродеше по улиците и кръчмите, търсейки каква беля да направи. От време на време посещаваше театъра, за да гледа кавгите между актьорите и се включваше, когато започнеха да се разменят удари и да се бият с камъни и счупени пейки.

Пиршествата му започваха на обяд и траеха до зори с по някоя почивка за потапяне в топлия басейн, а през лятото — в хладния. Веднъж отплава по Тибър до Остия и нареди по брега да бъдат построени редица временни бордеи, в които омъжени жени се преструваха на ханджийки и го прелъстяваха. Никога не обличаше дреха втори път, залагаше хиляди златни монети за едно хвърляне на заровете. Настояваше да бъде придружаван от пищно облечена свита и дори мулетата от обоза му бяха подковани със сребро.

Агрипина се опита да се скрие от всичко това, но Нерон продължаваше да я обижда. Изпращаше й гъби, наричайки ги „храната на боговете и козлите“, подразни я, като даде на Локуста къща в Рим и имоти в провинцията. Изпращаше адвокатите и техните чиновници да стоят под прозорците и да я безпокоят с подвиквания и дюдюкания. Различни деликатеси пристигаха като подаръци от неизвестен изпращач и някои от тях бяха много отровни.

Уморих се от тези глупости и отделих от собствените си пари, за да наема телохранители, които гонеха тъжителите и се грижеха всички подаръци, донесени в къщата, веднага да бъдат унищожавани. Косата на Агрипина започна да посивява, лицето й стана изпито, тя отслабна. Нерон беше усъвършенствал садистичния си тормоз над нея. Посещаваше я и изиграваше умело загриженост и внимание, подхранваше надеждите й, седнал в краката й с широко разтворени очи и заслушан в съветите й. После скачаше, избухваше в смях и си тръгваше, имитирайки я.