Пол Дохърти - Домина

— Да, така е — съгласи се Палас. — Но младостта на Нерон е най-голямата му слабост — той е решен да покаже на майка си, че тя вече не е най-важната жена в живота му, че обича Актея или някоя друга повече, отколкото Агрипина.

Разбирах накъде бие Палас. Агрипина бе много уязвима. Обожаваше сина си и за първи път щеше да изпита мъките на ревността.

— Ето, че стигнахме до целта на тази среща. — Палас взе шепа монети и ги запрехвърля от ръка в ръка. Ако Агрипина бъде убедена да сдържа гнева си и занапред, да пренебрегва предизвикателствата на Сенека, да си държи устата.

— Всичко ще бъде наред — довърших аз.

— Всичко ще бъде наред. Но ако нападне — той хвърли монетите на масата. — Тогава играта е загубена.

Излязох от съкровищницата, а в ушите ми звучаха предупрежденията на Палас. Същия ден помолих за разговор Агрипина и й обясних какво планира Сенека. Тя се смя на притесненията ми, но обеща да послуша съвета ми, макар да разбирах, че е твърде късно.

Когато споменах за Актея, от яд по скулите й избиха червени петна, а очите й се присвиха. Злото вече беше сторено.

— Можеш да се опиташ да премахнеш Сенека предложих аз.

— Невъзможно — тя поклати глава и се усмихна. Веднъж сгреших, Парменон. Какво говоря? Много грешки съм правила — Сенека сигурно е най-голямата. Ще те послушам.

С това разговорът ни приключи и аз вече бях стигнал до вратата, когато тя ме повика.

— Кажи ми, Парменон, мислиш ли, че Нарцис се подигра с мен на игрите и на пиршеството след това?

— Няма какво да мисля, домина, аз знам. Той е опасен, също като ранено животно.

Агрипина стоеше с наведена глава.

— Ранено, казваш? Благодаря ти, Парменон.

Няколко дни по-късно Нарцис се разболя, докато пътуваше. Едва бил излязъл от града, когато робите дочули стенания и удари от носилката. Дръпнали завеската и видели Нарцис, който едва дишал; кожата му била потна и студена, оплаквал се от болки по цялото тяло. Те забързали обратно към Рим, но било твърде късно и Нарцис умрял в странна близост до гробницата на Месалина. Сенека изпрати преторианци в дома му, за да вземат определени документи и писма, но за негов яд те откриха само овъглени останки: Нарцис или някой друг бе положил големи усилия, за да унищожи всички уличаващи документи.

Ритуалите около погребението на освободения роб едва бяха приключили, когато Нерон изпрати писмо до Палас, в което му благодареше за усърдната работа в съкровищницата и изтъкваше, че тежестта на задълженията сигурно уврежда здравето му, затова е по-добре да се оттегли. Палас нямаше друг избор, освен да се съгласи. Напусна достойно, съпровождан от германски стражи — личната охрана на Агрипина — които вървяха пред носилката му. Осем абисинци я носеха на височината на раменете си, докато прислужниците, приятелите и робите му вървяха след него в тържествена процесия. Нерон го наблюдаваше от най-горното стъпало на съкровищницата. Помаха му за довиждане, сякаш Палас му беше съученик, който напуска училище.

— Пази се! — изгука императорът.

С един бърз удар Сенека бе премахнал най-могъщия и верен съюзник на Агрипина. И продължи атаката. Актея се появяваше все по-често в императорската свита, а Нерон се усамотяваше с нея за приятни лични разговори и скромни вечери — само за двамата последвани от нощни разходки из градините. Той я обсипваше със скъпи подаръци, даде й стаи в двореца. Нерон вече не посещаваше майка си толкова често, колкото би й се искало — нещо по-лошо, когато искаше да се усамоти с Актея, й показваше вратата.

Домина направо полудя. Не можеше да спи, пренебрегваше държавните дела и прекарваше повечето от времето си, ругаейки Актея и неблагодарността на сина си.

— Какво да направя, Парменон? — плачеше тя.

— Нищо — отвърнах й. — Домина — коленичих пред нея, — Актея не е Нарцис — враг, който трябва да премахнеш. Остави сина си да прави каквото иска. Напусни Рим за известно време.

Това бе единственият път, когато Агрипина ме удари в гнева си. Отказа да ме изслуша и ми нареди да я оставя сама. Чаках пред стаята й с надеждата, че ще съжали за стореното. Внезапно вратата й се отвори и тя изскочи навън, следвана от прислужниците си. Тръгна като пълководец по коридорите към залата, в която Нерон пиеше с малка група приятели. Нахлу вътре и се нахвърли върху сина си.

— Вижте — каза тя, сочейки Актея, която лежеше до императора — какво зрелище предлага синът ми на Рим! Императорът Нерон! Като изкуфял старец, който лежи в краката на бивша робиня — жена, която срещу пари би дарила всеки мъж с един час удоволствие!