Пол Дохърти - Домина

— Гъбите са храната на боговете! — възкликна Нерон и вдигна чаша към майка си.

Тя отвърна на тоста му, твърде заслепена от блясъка и благосклонността на сина си, за да забележи язвителните остроумия и умишлени напомняния как съпругът й е влязъл в пантеона на боговете. Кулминацията на този фарс беше голям червен сладкиш във формата на мъжки задник, пенис и тестикули. Той беше поднесен върху голям сребърен поднос, разнесен между гостите от четирима нубийци, преди да бъде сложен в средата на масата. Една робиня пляскаше задника, а готвачът бе приготвил така сладкиша, че той издаваше звуци, напомнящи пръдня. Гостите, които добре бяха подпийнали, изреваха от смях. Те наблюдаваха с интерес как друга робиня гали пениса, докато той се разцепи и цялата я опръска с гъста сметана. Тя бе повикана от няколко гости, които я изгребаха от кожата й с лъжици или я облизаха. След вечерята трупа актьори представи бурлеска за старец с прякор „Тиквата“, който се боеше от гъби и паунови пера. Всички се смяха, включително Агрипина. Сенека се бе излегнал на лежанката си до личните си гости, старият му приятел Серен и красива млада жена с мургаво овално лице, нацупени червени устни и черна къдрава коса. Затаих дъх и погледнах отново, забравил за пантомимата и смеха.

— Коя е тази? — попитах един прислужник.

— Актея, една от най-красивите жени в Рим. Серен е щастлив човек.

Внимателно разглеждах момичето. Бе облечено в зелено и бяло и носеше накити в същите цветове на шията, ушите и китките си. Въпреки изпитото вино се чувствах напълно трезвен. Сякаш се бяха върнал 25 години назад. Актея бе красива и имаше силно излъчване, но колкото повече я гледах, а видях, че и Нерон прави същото, толкова повече ми напомняше за Агрипина, когато я срещнах за първи път.

— Беше ли на игрите?

Палас изглеждаше разтревожен, очите му бяха кръвясали и под тях имаше дълбоки сенки. Беше ме поканил в съкровищницата и седяхме в малка стая, близо до сметководницата на императора. Вратата бе заключена, залостена и охранявана. Знаех, че щом Палас ме е поканил тук, сигурно е разстроен, защото обикновено отбелязваше присъствието ми само с усмивка или кимване, приемайки ме за помощник на Агрипина.

— Вярно ли е онова, което говорят?

Той взе каната за вино, чийто похлупак представляваше красива русалка и напълни чашата ми.

— Е, вярно ли е? — настоя ковчежникът. — Било е обида след обида.

— Целият ден бе посветен на това — козли, тикви, паунови пера, гъби.

— Но тълпата не разбра значението им?

— В крайна сметка ще разбере.

Палас въздъхна шумно.

— Не разбира ли Агрипина какво става? — изхленчи той. — Онзи хитрец Сенека може да се подиграва с Клавдий, но това се прехвърля и върху нея. Той обявява на целия свят, че Агрипина е убила съпруга си. Използвайки сарказма си като оръжие, разяжда положението й като червей зряла ябълка. Скоро ще стигне до сърцевината — той замълча. — И какво прави Локуста отново в Рим?

— Агрипина не се тревожи — успокоих го аз. — Поразпитах и се оказа, че самият Нерон й е заповядал да се върне.

— Така ли? — Палас се изсмя горчиво. — И как би могла да възрази Агрипина? „Не може да държиш тази жена в Рим — започна да имитира той домина. Използвах я, за да отровя императора“. — Той зарови ръка между свитъците на писалището си и взе един. — Има и още нещо. Нерон едва е познавал баща си и със сигурност никога не е съжалявал за загубата му, но сега императорът ни внезапно се е размекнал и рони сълзи, спомняйки си за баща си. Възнамерява да поиска от сената да окаже специални почести на умрелия от воднянка пияница Домиций. Няма да се изненадам, ако някой град, дори самият Рим, бъде принуден да събере средства, за да украси с красиво изваяната статуя на изродения баща на Нерон някой подиум, портик или храм — Палас пусна свитъка върху писалището. — Нерон пет пари не дава за баща си, но Агрипина ще разбере, че това се отнася и за всичко останало — онзи стар мошеник Сенека окуражава императора да прави неща, които ще обидят Агрипина.

Палас вдигна тънък нож за пергамент. Хвана го като гладиатор меча.

— Боцкай, боцкай, драскай, драскай.

— Но той нищо няма да постигне — отвърнах. — Агрипина е сигурна в любовта на Нерон, във вечното му преклонение и вярност, а и ако се подиграва с паметта на Клавдий, почита мъртвия си баща и използва услугите на известна отровителка, как може това да застраши положението й?