Пол Дохърти - Домина

Нарцис се върна в Рим съкрушен, но все още много богат. Агрипина го пренебрегваше, но Сенека — в името на доброто старо време — го хранеше и поеше; а и окуражаваше старата лисица да нанесе един последен удар, преди играта да свърши. Нарцис се спотайваше под предлог, че не е добре със здравето и изглеждаше свършен. На проявеното от страна на Нерон внимание отговори, като се съгласи да плати за игрите, организирани в чест на новия император.

Помня добре този ден. Беше прекрасна пролетна утрин и цял Рим празнуваше. Нерон и майка му отидоха до амфитеатъра с цялата пищност, достойна за положението им. Красиви млади роби, облечени като сатири или фавни, обкръжаваха украсената им със златисти пискюли носилка. Сенаторите ги следваха в снежнобели тоги. Елитна кохорта преторианци в пълно бойно снаряжение разчистваше пътя им. Агрипина, разбира се, споделяше носилката на императора, а аз вървях до тях, държейки завеската, докато Нерон поздравяваше тълпата с миниатюрната статуя на богинята на победата, изкована от чисто злато и инкрустирана със скъпоценни камъни. Новият император я смяташе за амулет и я носеше навсякъде. Освен това притежаваше полиран изумруд и от време на време оглеждаше тълпата през него, преди да вдигне вяло ръка, за да отвърне на поздрава й. Агрипина носеше златен венец и сребърен жезъл, върху който бе изваян златен орел с разперени криле. Поздравяваха я с „императрица“ и „августа“. Напомняше ми на невеста в сватбения си ден. Улиците бяха обсипани с цветя, между магазините бяха опънати навеси и от тях се сипеха розови листчета. От прозорците висяха килими и гоблени. На всеки кръстопът облечени в бяло жрици и жреци горяха благоухания в златни съдове.

При амфитеатъра, охраняван от редица преториански стражи, Нерон придружи майка си през главния вход до императорската ложа. Тълпата вече чакаше, облечена в кафяво и зелено, дъвчеше динени семки и крещеше на водоносците. Денят беше горещ и навесите бяха разпънати. За да бъде защитена публиката, висока ограда заобикаляше арената и върху нея на известно разстояние бяха окачени слонски бивни, от които висяха гъсти мрежи. Тълпата прие това за знак, че в зрелището ще участват не само диви зверове, но и че игрите ще бъдат кървави и опасни. Пясъкът на арената се смилаше от специални камъни и блестеше на слънчевата светлина като златен сняг. Императорската ложа ухаеше на най-ароматни благовония, но и те не можеха да приглушат миризмата на пот, лук, евтино вино и странното, зловещо ухание на предстоящо кръвопролитие.

Хванати за ръка, Нерон и майка му се появиха в ложата, чиято предна част бе украсена с пурпурни и златисти тъкани. Тълпата стана като един и ги поздрави с рев. Нерон вдигна ръка и виковете станаха още по-оглушителни. Когато императорът и майка му се върнаха на местата си — подобни на тронове и издигнати над останалите — Нерон даде знак и по пътеките затичаха роби, носещи сандъци с подаръци: огърлици и брошки, храна и дребни монети. Започнаха да ги хвърлят сред публиката, а Нерон се забавляваше, наблюдавайки как хората се бият, за да вземат колкото се може повече, и сочеше местата, където борбата беше най-ожесточена. По-късно разбрах, че десет души са загинали в тази блъсканица.

Когато Нерон се настани, магистратите, най-видните сенатори, главните весталки, придворните и техните дами, облечени в коприна и накичени с бижута, влязоха в ложата. Те бяха последвани от специалните гости на Нерон за деня, които включваха императорския лекар Ксенефон от Кос и отровителката Локуста, които очевидно бяха притеснени и се чувстваха неловко. Знаех, че Агрипина не ги е канила, но Сенека, седнал отляво на императора, се огледа, сякаш за да се увери, че присъстват. Когато Нерон се впусна в задълбочен разговор с един от сенаторите, успях да привлека вниманието на Агрипина и й посочих двамата новодошли. Домина, поставила на черната си коса сребърна диадема, от която се спускаше воал, изглеждаше малко угрижена, но не обърна голямо внимание на присъствието им.

— Защо Ксенефон да не присъства? — прошепна ми тя. — Макар да признавам, че платих на Локуста да напусне Рим и да не се връща.

Не можа да довърши. В ложата бе влязъл едилът 9 9 Едил — помощник на трибуна, който се грижел за обществените здания, храмове, пътища, празненства, пазари. — (Бел. ред.) , който хвърли навито алено платно във въздуха. То се разтвори и падна върху заравнения пясък като локва кръв. Прозвучаха тръби, тълпата изрева одобрително и игрите започнаха.