Пол Дохърти - Домина

— Знам какво правиш — предизвиках една вечер Агрипина, след като двамата си тръгнаха.

— Така ли, Парменон? — отвърна ми тя. — Аз обичам сестра си.

— Не е вярно. Ти обичаш само един човек, домина сина си.

Тя не устоя на погледа ми, а отиде до една масичка и си наля чаша вино.

— Чу ли слуховете? — попитах я.

— Не ми казвай, че Месалина пак е бременна!

— Не, домина, Месалина те наблюдава.

— И?

— Внимавай, може да я предизвикаш!

Агрипина не ме послуша. Продължи да забавлява и ласкае Клавдий, както и да окуражава сестра си да се превърне във водещо светило на римското общество. Месалина реши, че всяко нещо си има граници и реши да действа. Една нощ бях събуден от блъскане и писъци, от дрънкане на оръжия. Излязох от спалнята си и се затичах по коридорите. Цялата къща вече беше на крак. Звуците идваха от другия край на дома, където бяха спалните на Агрипина и сина й. И двамата бяха живи, но Кастор и Полукс платиха с живота си за храбрата отбрана на господарката си и нейното дете. Кастор беше вече мъртъв, ужасна рана зееше на гърлото му. Полукс, който бе продължил да се сражава сам с нападателите, бе облян в кръв. Преди да ги прогони, бяха успели да го пронижат в стомаха. Когато стигнах при Агрипина, тя вече се бе навела над него и слушаше дрезгавия му шепот. После се изправи и прошепна нещо на един прислужник, който пристъпи напред и преряза гърлото на телохранителя. Накарах да отнесат труповете и изпратих въоръжени слуги да претърсят за нападателите. Те проследиха кървавата следа до стената, но се върнаха с празни ръце.

Агрипина не беше на себе си от гняв. Премести уплашения си син в друга, строго охранявана стая и ме повика в кабинета си. Напомняше ми на разгневена лъвица, докато крачеше напред-назад, вбесена от нападението срещу сина си. Мина доста време, докато разбера подробностите. С Нерон си легнали късно и както обикновено Кастор и Полукс пазели пред стаите им, Не заподозряла нищо, докато не се събудила от викове и дрънчене на мечове. Германите очевидно бяха пуснали външните резета на двете спални — мъдър ход, който не позволил на нея и сина й да побягнат — ако се бяха опитали да излязат, щяха да се озоват пред мечовете на убийците. Двамата германи се били смело, докато останалите в къщата се събудили и нападателите избягали, отнасяйки мъртвите си и ранени другари.

— Колко бяха? — попитах я.

Агрипина спря и размаха ръце.

— Полукс ми каза, че са били поне десетима, с маски и качулки. Преди да ме помоли да сложа край на агонията му, той се закле, че половината са убити или ранени.

— Ще пуснат слух, че е било опит за кражба — казах й. — Че банда крадци си е опитала късмета.

— Крадците не се движат на групи по десетима — отсече Агрипина. — И не обичат оръжието. Тези мъже са знаели къде да отидат и какво търсят — Нерон и мен.

— Месалина ли? — попитах.

— Тази кучка — потвърди Агрипина. — Само много богат човек би могъл да наеме толкова много хора и да им даде такива точни напътствия какво да правят.

— Ти си в безопасност — отвърнах аз. — Синът ти не е пострадал. Можеш да се обърнеш към императора.

Агрипина пренебрегна думите ми с щракане на пръсти.

— Трябва да помисля, трябва да направя нещо — заяви тя и излезе.

Но не й остана много време за размисъл. Месалина отново удари, безмилостно и точно. Сутринта всички спахме до късно. Събудиха ни пратеници, които уведомиха Агрипина, че сестра й и Сенека са били арестувани за прелюбодеяние, публичен разврат, конспирация и възможна измяна. Ако не я бях спрял, тя веднага щеше да отиде на Палатин.

— Нищо не можеш да направиш — обясних й.

Агрипина се бореше да овладее гнева си. Беше отпратила прислугата, която я чакаше за погребалния ритуал на двамата германи.

— Погрижи се за кладите — настоях аз. — Стегни си багажа и напусни къщата. Ще натоварим каруците и ще се махнем от Рим.

Агрипина се приведе и се вкопчи в масата, сякаш къщата се тресеше.

— Да се махна? — прошепна тя. — Като пребито куче?

— Какво можеш да направиш? — попитах я. — Да идеш при чичо Клавдий? Да му кажеш, че любимата му жена се е опитала да убие сина ти? Познаваш Клавдий, той ще ти поиска доказателства, а Месалина ще се възползва от това. Ще те обвини заедно със сестра ти! Ще каже, че сте от един дол дренки — хванах я за ръката. — Може да постъпиш и по-глупаво — да отидеш при императора и да защитиш сестра си, да му кажеш, че е невинна по всички обвинения. Направи го — предупредих я — и до края на месеца и двамата с Нерон няма да сте между живите.