Пол Дохърти - Домина

Беше само на осем, но говореше и изглеждаше като изпечен заговорник. Понечих да си тръгна, но той скочи на крака. Вкопчи се в китката ми и заби нокти дълбоко в кожата ми.

— Това е наша тайна, нали, Парменон? И ще си остане между нас. Няма да кажеш на мама, нали?

— Няма — обещах аз.

— Това е хубаво — каза малкото чудовище. — Не за първи път го правя, Парменон. Чичо ми казва всичко. Праща ти поздрави — лицето му разцъфна в усмивка. — А сега си върви, за да довърша ритуала.

Не казах на Агрипина — бях прекалено уплашен, за да го направя. В нейните очи Нерон беше безгрешен. През онези бурни дни, когато тя плетеше мрежата си, никой не беше в безопасност. Колкото и да ме обичаше и да имаше нужда от мен, аз също можех да се превърна в жертва върху олтара на нейния любим син.

Шест години се изнизаха като в сън. Понякога се опитвах да живея свой живот — срещах се с някоя хубавелка, влагах малко пари някъде, избирах земя, която да купя — но Агрипина безжалостно ме връщаше при себе си. Нямах избор — танцувах като нощна пеперуда около изкусителния пламък. Тя ме използваше все по-често като пратеник до Рим.

— Съсредоточи се върху Клавдий — предупреди ме и неговата кучка.

Така и направих. Много хора бяха готови да разкажат, каквото знаят. Клавдий си беше спечелил уважение, защото бе по-сдържан и не толкова кръвожаден, колкото останалите от рода му. Но нарастващата му ексцентричност беше постоянна тема в разговорите на вечеря. Клавдий обичаше миналото и се смяташе за велик правник. Често седеше в съда, за да изслушва и решава делата. Понякога се държеше като тиранин, друг път позволяваше на адвокатите да го обиждат. Един дребен грък, разочарован от отказа на Клавдий да го изслуша справедливо, го бе замерил с восъчна табличка, която бе улучила императора в лицето.

— Ти не си никакъв цезар — извикал дребосъкът, — а само един глупав старец!

Клавдий попил кръвта от раната и позволил на гърка да се изкаже, а после го пуснал, без да го накаже. В други случаи императорът се намесваше в ежедневието на поданиците си. Започна кампания срещу показния разкош, като купи красива сребърна колесница и накара да я разбият на парчета пред тълпа зяпачи. Или пък издаваше едикти като: „Сокът от тис е отлично средство срещу ухапване от змия“ и „Пърденето на масата не е нарушение на етикета“. Мисля, че последният имаше за цел да извини отсъствието на добри обноски у самия него.

Клавдий обичаше да организира игри и обяви, че ще прережат гърлото на всеки гладиатор, който не се бие, а само се преструва. Понякога разменяше думи с тълпата и със самите гладиатори. Веднъж, по време на пресушаването на Фуцинското езеро, Клавдий реши да инсценира морска битка. Беше обичайната глупост: две триери, натоварени с екипаж от гладиатори трябваше да се сблъскат и тълпата да се наслади на морска битка. Преди началото на игрите гладиаторите, както обикновено, застанаха пред ложата на императора и го поздравиха според обичая.

— Привет, цезаре! Обречените да умрат те поздравяват!

— Или да не умрат, както може да стане — отвърна Клавдий.

Епадиаторите решиха, че ги помилва, затова оставиха оръжията си и отказаха да се бият. Тълпата имаше удоволствието да види как императорът лично слиза на арената и подкупва двете страни, за да продължат.

Агрипина се интересуваше най-много от връзката на Клавдий с Месалина. Слушаше жадно как съперницата й се впуска в любовни подвизи, докато императорът все повече се отдава на аскетизъм. Той забрани куртизанките в Рим. Когато откри, че съпругът на по-голямата му дъщеря, Антония, се интересува повече от хубави момченца, Клавдий прати войници в къщата му: те хванаха нещастника в леглото с един от любовниците му и убиха и двамата.

Въпреки това предупредих Агрипина, че влиянието на Месалина върху Клавдий не намалява. Тя хитро и безмилостно се възползваше от страховете и нарастващото суеверие на съпруга си. Един ден, когато Клавдий влязъл в съда, един тъжител се спуснал насреща му и помолил за аудиенция.

— Цезаре — раболепно казал той. — Внимавай днес, защото сънувах, че ще те убият.

Разбира се, Клавдий се уплашил и помолил човека да му опише убиеца: хитрецът се обърнал и посочил към противника си в съда. Клавдий повярвал на тази глупост и горката жертва била веднага заловена и екзекутирана по фалшиво обвинение в измяна. Месалина успешно използва същия метод, за да се отърве от един сенатор, когото мразеше. Една сутрин Нарцис, влиятелният освободен роб, нахлул в спалнята на императора. Потен и уплашен, той се хвърлил на колене и разказал на Клавдий съня си, в който омразният на Месалина сенатор нахлул в двореца и убил с меч императора.