Пол Дохърти - Домина

— И аз сънувах същото — признала Месалина. Клавдий ги изслушал, но не им повярвал, докато един слуга не дошъл да му каже, че същият сенатор, когото Месалина тайно била поканила в двореца, разбира се — се е опитал да влезе със сила в императорските покои. Това било достатъчно потвърждение за Клавдий — той издал заповед и до обяд въпросният сенатор бил принуден да се самоубие.

Агрипина изслуша историята и ме помоли да й я повторя няколко пъти.

— Хитро го е подвела — прошепна тя. — Много хитро. Ако горкият Пасиен се чувстваше по-добре, щях да ида в Рим, за да видя лично какво става.

Горкият Пасиен вече беше в ужасно състояние. Умът му блуждаеше и по някаква странна причина се бе влюбил в един бук в градината си в Тускулум. Прегръщаше ствола му и го целуваше, нареждаше на робите да го поливат само с най-хубавото вино от избите му. Седеше и разговаряше с него, спеше в сянката му, където и умря през един късен следобед. Агрипина съвестно го оплака, после накара да изгорят тялото му и погреба праха в семейната гробница на Апиевия път. Когато погребението приключи, тя съобщи, че й е време да се върне в Рим.

Агрипина използва богатството на Пасиен, за да обзаведе пищно къщата си на Виа Сакра. Тя отново бе посещавана от силните на деня, дори от самия Клавдий, който идваше да яде, пие и слуша с ококорени очи лекциите на Агрипина по история на Рим. Обикновено заспиваше с отворена уста и един роб идваше да погъделичка гърлото му с гъше перо, за да му помогне да се освободи от излишната храна и вино. Щом това станеше, двама роби нубийци го вдигаха и го отнасяха в носилката му.

А Агрипина продължаваше да заговорничи. Понякога се питах защо съм останал с нея, но, обичах тази жена! Въпреки всичките й злодеяния и дори убийства, се възхищавах на смелостта й и на факта, че отдадеше ли сърцето си, тя обичаше без компромиси или ограничения. Напомняше ми на красив орел, който веднъж набелязал плячката си, свива криле и така се устремява към земята, че само смъртта може да го спре. През тези първи месеци след завръщането си в Рим подобно на орел Агрипина бе кацнала на клонче, високо над интригите на двора и наблюдаваше, очаквайки своя шанс.

Клавдий несъмнено се уморяваше от променливите настроения на Месалина, от ревността й, от гнева й, когато не успяваше да наложи волята си. Затова Агрипина се подготви за първия си ход. Предстоеше провеждането на Секуларните игри 8 8 Секуларните игри се чествали на всеки сто години в Рим в продължение на три дни и три нощи, за да отбележат идването на ново поколение. Сто години били считани за максималния срок на човешкия живот. Традицията идва от етруските, които принасяли жертви на всеки сто години за омилостивяване на хтоническите божества. — (Бел. ред.) и Нерон беше поканен да участва, а Агрипина седна в императорската ложа до Клавдий.

Месалина и поддръжниците й също бяха там и Агрипина жадно ги наблюдаваше, доволна, че Месалина открито се злепоставя с фаворитите си. Един от тях, Вителий, губернатор на Палестина, дори беше удостоен с правото да носи един от чехлите й близо до сърцето в знак на вечната си любов към нея. Настанихме се и загледахме как единайсетгодишнят Нерон и деветгодишният Британик водят процесията на арената. Двете момчета, чиито коси бяха украсени с гирлянди, носеха дълги, остри копия, лъкове и колчани на гърба, а на шиите им висяха златни вериги. Когато Нерон излезе отпред и поздрави императора, беше посрещнат с гръмогласни аплодисменти в контраст с учтивите поздравления и ръкопляскане, които отбелязаха появата на Британик. Домина бе наела клакьори за тази цел и те се справиха отлично. Месалина се обърна на стола и погледна гневно към Агрипина, която ледено й се усмихна в отговор. Посланието беше ясно: Агрипина, дъщерята на Германик, се беше завърнала в Рим и войната й с Месалина едва сега започваше. По-късно я посъветвах да внимава, но както обикновено домина не ми обърна внимание.

— Какво може да ми направи кучката? — подигравателно каза тя. — Да ме нападне? Да нападне внука на Германик? Рим няма да й го прости. Време е да се хващаме за работа, Парменон.

Поканите за Клавдий, Нарцис и Палас се увеличиха, но на тези вечери Агрипина изглеждаше тревожна и притеснена, като отказваше да сподели с Клавдий каква е причината за това. Най-накрая повика Стигес, египетски прорицател, шарлатанин, който можеше да убеди дори здравомислещите хора, че има дарбата да вижда в бъдещето. Отначало Агрипина се престори, че се колебае дали да позволи на самозвания гадател да уведоми императора какво е предсказал. Едва когато Клавдий накара всички да излязат и се закле най-тържествено, Стигес му разкри, че сънувал, че съпругът на Месалина е в голяма опасност.