Пол Дохърти - Домина

— Не Месалина, така ли?

— Не, цезаре, съпругът й.

— Но, но — заекна Клавдий — Какво може да се направи? Какво да сторя?

Агрипина му припомни, че е дал клетва да не разказва на никого за пророчеството. Императорът се хвана на въдицата и поиска съвет от нея.

— Опасността не е предстояща — отвърна домина, но трябва да помислиш как да я избегнеш, цезаре. Ако Месалина — тя остави думите да увиснат във въздуха.

— Какво, ако Месалина? — попита Клавдий.

— Ако убедиш Месалина да си вземе друг съпруг само за известно време.

Клавдий примигна и ме погледна.

— Ка-ка-какво мислиш ти, Парменон?

Погледнах към господарката си, която се беше превъплътила изцяло в ролята си на загрижена римска матрона. Тя отвърна на погледа ми и долових смеха в очите й.

— Най-важното, цезаре — наблегнах аз, — са здравето и безопасността на твоята свещена личност. Затова трябва да запазиш в тайна предупреждението. Ако то стане обществено достояние.

Клавдий прехапа устни.

— Погледни го така, цезаре — продължих аз. — Опасност те заплашва от всички страни, но това е част от свещения ти дълг. Нима божественият цезар, благородният Август и всички велики римски герои не са се изправяли срещу опасността?

Клавдий кимна. В много отношения беше такъв глупак!

— Домина Агрипина иска да се увери — обясних му спокойно, — че ще се предпазиш от опасността.

Клавдий силно ме смушка в гърдите.

— Ти можеш да станеш съпруг на Месалина за известно време, но без никакви игрички в леглото, разбра ли? — Той отметна глава и изрева от смях, като видя ужаса, изписан на лицето ми.

— Само се шегувах — изхриптя императорът. — Месалина никога не би се свързала с някого, който не само е от низше потекло, но и е грозен!

Усмихнах се, оценявайки остроумието му.

Когато императорът си тръгна, Агрипина ме накара да легна до нея. Прегърна ме, целуна ме по устата и облиза ухото ми.

— Умно момче си ти, Парменон — прошепна тя. Имаме въдица, а рибата е наблизо. Трябва само да изберем подходяща стръв.

Агрипина бръкна дълбоко в съкровищницата си и започна да организира пищни празненства. Канеше всички аристократи от Рим, но пропускаше Клавдий и Месалина. Готвачите й бяха възхвалявани из целия град, защото сервираха ястия като мозък от щраус с грах, примесен със злато или леща върху канапе от скъпоценни камъни, така че гостите не само се хранеха добре, но бяха и възнаграждавани. Поднасяха се тлъсти пилета, свинско вино, прасета сукалчета, варена гъска, пълнен заек, еленско, платика и най-вкусните стриди. Наети бяха множество поети, музиканти, танцьорки и актьори. Агрипина бе очарователна домакиня, флиртуваше и се закачаше с всички ергени, които бяха добра партия, докато най-накрая откри плячката си: Гай Силий, може би най-красивият мъж, когото съм виждал. Имаше лицето, тялото и стойката на гръцки бог, а умът му беше мъртъв като на статуя. Агрипина играеше ролята на влюбена жена, обсипваше го с внимание и подаръци и се преструваше, че е разстроена, когато той отсъстваше. За връзката им заговори цял Рим и това привлече вниманието на Месалина, която имаше свои планове за младия Силий. Последва надпревара между двете, която бе спечелена от Месалина. Тя и младият ерген се увлякоха силно, свързвани не само от страстта, но и от желанието да се подиграят с Агрипина и да я посрамят в очите на околните.

Пищните празненства секнаха и домина се уедини. Сега канеше Клавдий и освободените му роби на вечери в тесен кръг, на които можеше да разговаря свободно с императора. Клавдий беше бесен заради поведението на жена си, но Агрипина спокойно му напомни за пророчеството на Стигес и го придума да остави двойката да прави, каквото си иска. Императорът я послуша, а когато страстта на Месалина към Силий се задълбочи, в играта се включиха влиятелните приближени на Клавдий Нарцис и Палас.

Убедиха го да отиде в Остия, за да принесе жертва на боговете, а докато го нямаше, Агрипина се премести в императорските покои като гостенка на Палас. Най-после тя успя да свали маската и покани Нарцис, Палас и мен на тайна среща.

— Това е нелепо — започна тя. — В очите на цял Рим императорът, моят чичо Клавдий, е рогоносец и всички му се смеят.

Разбира се, тя не спомена за участието си в цялата работа или как беше убедила Клавдий да се прави, че не вижда това, за което говореше цял Рим. На Палас и Нарцис не им трябваше много: беше им омръзнало от Месалина, а и се бояха от ужасните й пристъпи на гняв. Ако имаха възможност, и двамата щяха да я унищожат бързо и безмилостно.