Пол Дохърти - Домина

— Видя ли! — възкликна Агрипина, когато Нерон и свитата му се оттеглиха. — Това е ново начало, Парменон!

— И ще се върнем в Рим?

— Да, ще се върнем в Рим.

Тя се усмихна, плесна с ръце и извика на прислужниците и робите да приготвят покоите й.

Аз се погрижих за багажа. Поговорих насаме с Ацерония и Креперий. Всичко — виното, благоуханията, завивките — трябваше да бъде проверявано за следи от отрова. Излязох навън. Беше се стъмнило, но в златистата светлина на градинските лампи видях брони: очевидно Бур беше обградил шатрата на домина с подходяща стража. Вярвах на префекта, но не и на Нерон.

Агрипина прекара останалото време до пиршеството в подготовка за него. Изкъпа се в мраморната вана, а Ацерония втри благовония и скъпи балсами в кожата й. После вдигна косата си, придържайки я с фуркети, украсени със скъпоценни камъни и малки гребени от слонова кост. Облече бяла стола, поръбена с пурпур и злато, сложи си колие от лазурит и златни гривни на китките и глезените. Изглеждаше прекрасно, когато се завъртя с разперени ръце.

— Виж, Парменон! — извика тя. — Как би могъл някой син да устои на такава майка?!

Доплака ми се от жалката сцена. Агрипина приличаше на рядка скъпоценност. И все пак великата домина, дъщерята на Германик и майка на императора на Рим трябваше да се държи като куртизанка, за да получи онова, което по право й принадлежеше — обичта на Нерон.

Разбира се, императорът добре изигра ролята си и отвърна подобаващо. Вечеряхме в специална шатра от коприна, въздухът ухаеше на рози и орлови нокти. Масите бяха подредени във форма на подкова, а лежанките край тях бяха покрити със златисти и сребристи тъкани. Факли, свещници и маслени лампи, излъчващи аромат, разпръскваха мрака и, както заяви Нерон, превръщаха нощта в ден в чест на Агрипина. Той я придружи до почетното място. Аз бях настанен в другия край на масата. Радвах се, че съм там, защото можех да виждам добре присъстващите. Да бе искала Агрипина да покани всичките си врагове, не би се справила по-добре. Сенека, Тигелин, Бур, Аницет и, разбира се, голобрадият Отон, който се подсмихваше тайно. Само уважаемата Попея липсваше.

Музикантите свиреха. Кани с вино обикаляха масата, звучаха тостове. Видях Нерон да намига на Аницет и кръвта ми се смрази. Това пиршество беше започнало със смях, но щеше да завърши със сълзи, дори смърт. Опитвах се да изглеждам безгрижен, правех се, че разглеждам близкия птичарник, построен във формата на храм и пълен с редки пойни птици, или мраморните басейни, пълни с жива риба, от която гостите можеха да си избират за вечеря. Прислужници и роби от двата пола, най-красивите, които можеха да се намерят в Рим, усърдно се отзоваваха на всяко желание. Опитах се да уловя погледа на Агрипина, но напразно. Тя се интересуваше само от Нерон. За нея всичко друго беше като въздуха, който дишахме — незабележимо.

Най-после пиршеството започна. Поднесоха риба, пилешко и дивеч, последвани от печено прасе, пълнено с живи пъдпъдъци, които излетяха, когато готвачът разряза корема му. Група прислужници влезе в шатрата, предшествана от флейтисти. Главният готвач носеше цял глиган върху огромен сребърен поднос. Когато разрязаха и него, се оказа, че е пълен с фазани, в които имаше пъдпъдъци, а в тях — овесарки. След всяко блюдо прислужниците се появяваха, за да измием ръцете и лицето си с ароматизирана вода.

После тържествено преминахме във втора шатра, където масите бяха още по-пищно отрупани. От колове висяха златни лампи, в които горяха благоуханни масла. Сложиха ни венци от рози и зад всеки гост седна по един роб, който му вееше с ветрило от птичи пера. Сервираха шербети, примесени със сняг и подправени с леко бяло вино. Танцьорки от Антиохия изиграха чувствен танц под веселите звуци на цитри и флейти. Празненството стана по-бурно. Гостите със залитане излизаха навън, за да повърнат и се връщаха, за да продължат да се тъпчат и наливат. Други се възползваха от танцьорките или робините. В ъгъла на шатрата Отон шумно се любеше с една робиня, докато друга ги наблюдаваше и окуражаваше съвкупляващата се двойка. Креперий и Ацерония седяха срещу мен и изглеждаха много пияни. Чудех се дали виното им не беше подправено с някакъв прах или отвара. Не хапнах и не пих нищо. Виждах само зачервени, потни лица, блестящи очи, чувах буйната музика, виковете и крясъците на пируващите. Както всички гости, бях претърсен за оръжие, но успях да взема един от ножовете, с които режеха месото, и да го скрия под лежанката си. Не изпусках от поглед Нерон и майка му. От време на време те се целуваха, търкаха носовете си, държаха се за ръце. Веднъж Нерон седна на лежанката й и опря глава в гърдите й. За мен беше ясно, че той играе роля за пред онези, които го наблюдаваха. От време на време лукаво се усмихваше на някой от приятелите си. Те веднага се впускаха в разговор с мен, разказвайки анекдоти или дребни клюки от Рим.