Пол Дохърти - Домина

— Какво виждаш, майко? — попита домина. — Вдигна ли се мъглата?

— Какво искаш да видиш? — чу се лукавият отговор.

— Съдбата си.

— Смърт! — дойде отговорът.

— Всички ще умрем, Салвара, но как, кога, защо?

— Не мога да кажа кога.

Някои от маслените лампи угаснаха. Мракът около Салвара сякаш се сгъсти.

— Ще се сдобря ли със сина си?

— Да, преди да умреш — отговорът прозвуча бавно и сякаш уморено.

Салвара беше притворила очи и се олюляваше напред-назад, подпряла се с пръсти на пода.

— И от кого трябва да се боя?

— От повелителя на морето.

— Повелителят на морето?

— Няма да се удавиш, домина, но се пази от повелителя на морето.

— От Нептун ли? — попитах аз.

Салвара не ме чуваше.

— Ти ще се сдобриш с него, домина, ще получиш сладка прегръдка и любяща целувка от сина си. Но помни думите ми, пази се от повелителя на морето!

Главата на старицата клюмна. Топлината се разсея. С насълзени от радост очи Агрипина вдигна безмълвно тост.

Агрипина се промени. Салвара й беше казала, че ще се сдобри с Нерон и тя реши, че това е само въпрос на време. Вилата отново се оживи, музиканти и танцьорки идваха да ни развличат. Агрипина прекарваше повече време в градината, където плевеше цветните лехи и разговаряше с Ацерония. Навсякъде струеше светлина, сенките бяха изчезнали. Опитах се да я посъветвам да бъде благоразумна. Може и да ме е чула, но по нищо не си пролича. Прекарваше повече време в грижи за външността си, наемаше хора да се грижат за косата й, купуваше си благоухания и благовония. Дори отиде да се извини на пилетата и ни разсмя с малката пантомима, която изигра. Сърце не ми даваше да й напомня, че още е на арената и че битката тепърва предстои. Щеше ли Попея да се откаже? Познавах Нерон: разглезен и покварен актьор, който би изиграл всяка роля, в зависимост от настроението си. Изразът „повелител на морето“ ме измъчваше. Какво беше искала да каже Салвара?

Понеже не съм суеверен, реших, че мога да разбера отговора само с помощта на логиката. Тъй като никой не би посмял да вдигне нож — или поне така си мислех — срещу дъщерята на Германик, а отровата бяхме изключили, смъртта на Агрипина би трябвало да изглежда като злополука. Взех нещата в свои ръце, обикалях градината нощно време, проверявах вратите, плащах на пътуващите търговци да събират новини за мен.

Когато времето се оправи и хората напуснаха града, за да се разхлаждат от морския бриз, Анций се оживи. Следващият ни гост беше онази стара лисица Квинций Вероний — плешив лихвар, с постоянно течащ нос и очи, които сякаш непрестанно плачеха. Беше забогатял от търговия на жито с Египет и харчеше голяма част от богатството си, за да отглежда пауни. Някога бе направил грешката да покани Калигула на вечеря. Лудият император пристигнал и прекарал по-голяма част от вечерта, стреляйки по птиците от терасата. Изтребил всички пауни и Вероний получил нервна криза. Оттеглил се в Кампания и прекарвал живота си в жалеене, докато не убили Калигула. Вероний беше глупак, когото всеки можеше да използва. Пристигна във вилата с тежката си носилка, сякаш случайно, но беше явно, че е изпратен нарочно. Новините, които донесе, зарадваха още повече Агрипина.

— О, да, да — лигавеше се той над чашата с вино. Императорът, августа, непрекъснато те хвали. Забрани на двама римски актьори да играят заради лъжливите им нападки срещу твоята особа.

— Ами Попея? — попитах уморено.

— Виждат я все no-рядко. Говори се — продължи Вероний, — че Нерон ще посети Бая.

Бръчките изчезнаха от лицето на Агрипина и то стана гладко и свежо като на младо момиче.

— Той ще ме посети — прошепна тя, — или ще ме покани във вилата си. Ще видите.

Вероний продължи пътя си, а Агрипина трескаво започна приготовления. И най-после дочакахме събитието. Една галера спря до брега. Преторианци замаршируваха по белия прашен път и спряха пред главния вход на вилата. Носеха покана. Божественият Нерон, император на Рим, възнамеряваше да отпразнува празника на Минерва във вилата си в Бая и желаеше Агрипина, „най-добрата от всички майки“, да бъде негов почетен гост. Ако не я бях спрял, тя щеше да ги задуши от целувки. Двамата офицери преспаха във вилата с думите, че галерата ще отведе Агрипина и нейната свита през залива на другия ден.

Вилата се преобрази: прислугата тичаше напред-назад, прибираше багаж в сандъци и ковчежета и ги сваляше на брега. Агрипина изпразни гардероба си, спореше яростно с Ацерония кои обувки да сложи и коя дреха ще подхожда най-добре за този случай.