Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

— Клавдия?

Тя се обърна. Презвитер Силвестър, загърнат в плащ с качулка, се промъкна като призрак към тях. На бледата светлина лицето му изглеждаше като на мъртвец.

— Валентиниан… — прошепна той. — Моите извинения, не исках да прекъсвам Августата, докато говореше. Нося съобщения. Първо, ти, Муране, няма да изпълняваш обичайните си задължения, докато тази работа не приключи. Второ…

Силвестър отметна качулката и се приближи още повече.

— Искаш да ми кажеш нещо по-надалеч от ушите на Августата ли? — подигравателно рече Клавдия. — За Валентиниан?

— Той беше дякон на нашата църква — отвърна Силвестър, — но бе странен човек, обвит в тайни.

— Съществува ли негово описание?

— Не. Разбираш ли, Клавдия, по време на големите гонения християнската общност в Рим се раздели на части като кохортите в един легион. Беше важно, всъщност беше от жизнено значение една група да не знае нищо за друга, защото такива сведения биха могли да бъдат изтръгнати при изтезания. Гоненията се разгаряха яростно в продължение на десет години. Християнските общности процъфтяваха или умираха. Хора се проявяваха като водачи, после изчезваха. Валентиниан беше един от тях. Ние не знаем как е изглеждал, нито знаем особено много за произхода му, освен това, че семейството му дошло от Александрия и че баща му е бил архитект. Валентиниан се проявил като блестящ учен, затова и беше определен за дякон. Когато гоненията престанаха, преди около две години, ние вече можехме да преброим християнската общност в Рим.

— А Валентиниан?

— Знаем, че той и неговата общност са живели някъде около градините на Нерон, близо до Ватиканския хълм, но когато преброяването завърши, се оказа, че никой от хората му не е оцелял.

Силвестър наклони главата си на една страна, взрян през мрака в Клавдия.

— Ти смяташ, че това е странно, така ли?

— Загадъчно! — прошепна Силвестър. — Нито един оцелял! Сякаш цялата общност никога не е съществувала, изчезнала е като стража в нощта, като сняг под слънцето. — Той пристъпи още по-близо. — Все пак някои продължават да разказват, мълвят и шушукат, че шпионин ги е предал и е свел това общество от вярващи до нулата. — Силвестър се загърна по-плътно с плаща си. — Всички домове на тези християни били нападнати, а цялото им имущество — ограбено!

— Възможно ли е Валентиниан да е бил екзекутиран?

— Мнозина сигурно са били, просто са ги отвеждали и убивали.

Силвестър вдигна очи към небето.

— От какво се страхуваш, презвитре?

— За да бъде предадена така една общност, някой от водачите би трябвало да е разкрил имената и местата, където са се укривали. Оттук и подозренията ми, че Валентиниан вероятно, да му прости Бог, е бил предателят.

По-късно същата вечер Юлий Филип и Петилий Гавин се измъкнаха от Палатинския дворец, като преди това уведомиха Макрин, че искат да се поосвежат. Потънал в собствените си мисли, трибунът разсеяно им разреши. И двамата се бяха загърнали в наметала с качулки, от ножниците на коланите им висяха къси прободни мечове, те носеха и тояги, за да се подпират по пътя и торби. След като се озоваха извън двореца, двамата преднамерено се насочиха към онези улици, които, въпреки късния час, бяха все още оживени — най-добрият начин да се скриеш или заблудиш преследвач. Двамата се шмугнаха в бедняшките пазари, където продавачи на бира и книги, отрови и парфюми, смокини и риба, ароматни подправки и сол още се надяваха да припечелят нещо, преди слънцето съвсем да залезе. Мрачни гостилници и порутени винопродавници стояха отворени и чакаха клиенти. Разносвачи с табли от Транстиберния 41 41 Транстиберния — разположената от другата страна на река Тибър част на Рим. — Б.пр. предлагаха запалителни клечки със сяра в единия край. Продавачи на наденички и сушена риба крещяха цените, а кълбящата се пара от преносимите им скари се смесваше с други миризми. Вечерният час скоро щеше да настъпи. Майсторите на чували и другите занаятчии, пъстроцветната гмеж от хора от всички народности щеше да изчезне из тесните, тъмни, виещи се улички и Рим щеше да утихне. Поне на теория, защото тогава щеше да настъпи часът, когато се появяваха легионите на Харон. А дотогава магьосниците в своите магазинчета предлагаха заклинания срещу треска, червени пришки и зараза, заедно с лекове за зачеване, против втвърдяване на гърдите или оток на тестисите.