Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

— И ние можем да кажем същото! — намеси се Нарс.

— Значи, Атий беше много потаен?

— Да, да!

— И вие нищичко не знаете за гроба на галилееца или за ковчежето „Ихтус“?

— Господарке — обади се Север, — вече ти отговорихме! Казахме ти, че Атий беше потаен!

— Потаен ли беше, когато посещаваше проститутките и бордеите в Целийския квартал? — престорено се засмя Клавдия. — И не е ли вярно, че вие често сте го придружавали при тези му обиколки? — Гласът й стана твърд, мъж като тези я бе изнасилил и бе убил брат й. Не изпитваше никаква жалост към тях. — Не бяхте ли вие — обвини ги тя, — наемни биячи на император Максенций, негови любимци, на които беше позволено да правят всичко при вечерните си набези, докато търсят удоволствие тук или там?

Хор от отрицателни викове и гневни погледи отвърнаха на въпроса й. Нарс понечи да стане, но бързо седна на мястото си, когато Муран го заплаши, че той също ще стане.

— Е, така ли беше или не?! — повтори Клавдия.

Мрачни погледи бяха единственият отговор.

— Виждал ли си ги? — Клавдия внезапно се обърна към Макрин. — В края на краищата, ти си отговарял за нощните стражи в онзи квартал.

Макрин се облегна на покритите с бръшлян дървени решетки, които ограждаха градината зад тях. Вдигна бокала, криейки лицето си зад него.

— Е? — продължи Клавдия.

— Атий беше добре познат. Обичаше да причинява болка на момичетата.

— Така се шушукаше… — прошепна Макрин.

— Не се шушукаше! — рязко го прекъсна Клавдия, изморена от уклончивите отговори. — Атий е бил добре известен като насилник сред „щерките на Изида“.

— Но никоя не се е оплакала! — извика Макрин.

— Защото никоя не е посмяла! — гневно отвърна Клавдия. — Той е бил един от вас — тя се обърна към търсачите, — член на „Школата на луната“, поклонници на Диана и Дионис. — Опита се да овладее яростта си. — Имал е пурпурен бокал на китката си като вас; навярно още го имате.

— Едно от многото подобни общества — отбеляза Макрин. — Аз също принадлежа към такова.

— Когато си бил трибун на нощните стражи в този квартал?

— Да!

— Не си ли си затварял очите за своите съобщници?

Макрин свали бокала.

— Това е несправедливо и нечестно. Нямаш доказателства.

— Може би имам! — разгорещено отвърна Клавдия. — Атий е причинявал болка на онези, които е харесвал. Дали някой от вас не се е присъединявал към игричките му?

Някои срещнаха безочливо погледа й.

— Фронтине, ти придружаваше ли господаря си?

— Слава на боговете, не! — Фронтин размаха ръце. Клавдия почувства преднамерено фъфлене в гласа му и не обърна внимание на приглушените подхилквания на останалите. Не можеше да реши дали той намеква, че не харесва жени, или просто се прави на палячо.

— Но всички вие сте посещавали „Щерките на Изида“?

— И други нощни дами! — излая Нарс.

— Значи всеки от вас би могъл да бъде Поругателя?

Отново хор от протести посрещна обвиненията й.

— Подозираха Атий, нали така! — Клавдия посочи Макрин.

Бившият трибун на нощната стража направи гримаса:

— Имаше много заподозрени — бавно отговори той, — бивши гладиатори, членове на „Школата на луната“, женомразци…

— А Поругателя? Кой му даде това име?

— Аз или по-скоро жена ми — рязко отвърна Макрин. — Аз не съм християнин, но жена ми, нека боговете й дадат светло място, определено беше. Разказах й за тази въпиеща жестокост.

— Коя по-точно?

— Как Поругателя разпорва жертвите си от утробата до гърлото. — Макрин изви пръсти, за да покаже. — И ако можеше, винаги избождаше дясното им око.

Клавдия преглътна с усилие. Беше чувала за мъже, които най-много от всичко обичат да унижават и нараняват една жена, ужас, който извираше от мрака дълбоко вътре в тях.

— Моята жена цитираше еврейските писания, тя го нарече „мерзостта на запустението, стояща на светото място“ 37 37 Неточен цитат от Матея Свето Евангелие 24:15 — Б.пр. . — Макрин изду бузите си и се загледа в мрака, като често примигваше.

Клавдия съзря сълзи в очите му.

— Жена ти… — попита тя.

— Беше болна, умря приблизително по времето, когато Константин стана император…

— Разполагаше ли изобщо с описание на Поругателя? — обади се Муран.

— Не — отвърна Макрин, — знам само, че един имперски служител го е зървал за миг. Червен плащ, шлем с украшения, от онези, които би могъл да носи някой от преторианската гвардия 38 38 Преторианска гвардия в древния Рим била личната охрана на пълководец, по-късно — войскови части за полицейска охрана: императорска гвардия. — Б.пр. . Повярвай ми, претърсих всяка воняща уличка, всяко мръсно ъгълче, прашен двор, най-отвратителните и зловонни канавки и изби на Целийския квартал, но не намерих нищо. — Гласът му прозвуча горчиво. — После Константин потегли към Рим и навсякъде из града се възцари хаос. Поругателя спокойно би могъл да бъде офицер от императорската гвардия, защото убийствата внезапно престанаха. Или е бил убит, или просто е изчезнал. — Макрин избърса избилата по лицето му пот. — Толкова много хора изчезнаха. Имах един освободен роб, Крастин, той също изчезна. Бяхме въвлечени в хаоса, в битката извън Рим. Когато всичко приключи, аз бях свършен, изчерпан и изтощен. Вече не можех. Августейшите искаха да продължа на поста си, но… — Гласът му замря, сякаш се бе уморил да говори по този въпрос.