Пол Дохърти - Песента на гладиатора

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Дохърти - Песента на гладиатора» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: Еднорог, Жанр: Исторический детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Песента на гладиатора: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Песента на гладиатора»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

През незапомнено горещо лято на 313 година Рим е разкъсван от размирици и гняв. Император Константин и императрица Елена се опитват да разберат новата християнска религия. Но самите християни не са достатъчно сплотени. Възникват спорове за божествената природа на Христос и Константин кани противниците да обсъдят въпроса пред него в римската му вила.
А във вилата започват да се случват страшни и необясними събития. Представители на враждуващите секти са убити по особено жесток начин. Вилата е нападната, изчезва ценна християнска реликва. Императрица Елена се обръща за помощ към своята вярна помощничка Клавдия, която трябва да разплете опасната мрежа от интриги - за да спаси собствения си живот...

Песента на гладиатора — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Песента на гладиатора», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Гай направи гримаса:

— Не звучи толкова нежно — отстъпи той. После сви рамене — Както и да е, след десет години навсякъде ще има християнски символи. Всичко се променя.

— А ти им се противопоставяш, така ли?

— Не ме е грижа, Клавдия. Аз съм войник. Изпълнявам задълженията си към бога на слънцето Митра и се сражавам с враговете на империята.

— Тимотей ми каза, че ти си открил трупа на Дионисий?

— Да, разпънат като кожа за щавене. Понякога е трудно да повярваш колко много кръв се съдържа в човешкото тяло.

— Подозираш ли някого?

— Може би едноверците му — Гай се загледа в небето. — Или някой от приятелите му — Сетне прошепна: — Излъгах те. Не съм тук само заради задълженията си на страж. Всъщност търсех теб. Донесох ти това.

Той бръкна в гънките на туниката си, извади оттам малък свитък и го подаде на Клавдия.

— Накарах да занесат трупа на Дионисий в „Печалният Дом“ — обясни войникът — Това е просто един тухлен заслон с покрив от керемиди. Там полагат мъртъвците. После отидох в стаята на Дионисий. Мислех, че мотивът за убийството може да е грабеж, но стаята не беше побутната, макар и не много чиста — Дионисий в края на краищата бе философ. Там имаше малко книги и няколко ръкописа. Разрових ги и намерих това — Гай леко се усмихна. — Знам, че работиш за императрицата — той потупа Клавдия по рамото и стана. — Прочети го. Не съм сигурен дали е чернова или оригинал. Взе меча си и тръгна.

— Гай! Може ли да те наричам Гай?

— Разбира се! — усмихна се той и се обърна.

— Видя ли нещо около трупа, някакво свидетелство, което да сочи възможния убиец?

Той поклати отрицателно глава.

— А свещеният меч? Гай се усмихна:

— Спях дълбоко, когато е бил откраднат, но как, защо и от кого?

Канеше се да каже още нещо, когато във въздуха се разнесе висок вик, последван от остри тръбни звуци и дрънкането на цимбали, сякаш бе подаден сигнал за тревога.

Глава четвърта

O temporal! O Mores!

О, времена! О, нрави!

Цицерон, „Срещу Катилина“, I

Докато двамата тичаха по коридорите и колонадите, през градините и портата, Печалният дом в другия край на вилата беше почти погълнат от пожара. Пламъците бяха много силни, горещината — нетърпима. Покривът вече бе паднал, а едната стена се рушеше. Слуги, чиновници, войници и членове на императорското семейство тичаха към постройката през дърветата, въпреки че там нямаше какво да се направи. Тимотей се опита да организира верига водоносачи, но беше безполезно. Бур се втурна напред с ведро в ръката, но беше толкова пиян, че хвърли в огъня ведрото с водата и един от подчинените му трябваше да го изтегли назад. Тогава германците започнаха да пеят и затанцуваха под звуците на един от дивите си химни, но гласът на императрицата изплющя като камшичен удар и им заповяда да млъкнат. Клавдия се обърна и се огледа. Миризмата на дима от дървета я накара да се закашля. Императорските гости се бяха подслонили под една разперила клони сикомора 34 34 Сикомора — дърво от рода на черниците, чиито плодове наподобяват смокини. — (Бел.прев.) . Клавдия тръгна към тях. Силвестър вече стоеше зад императрицата; Константин седеше на едно походно столче със зачервено лице, отпуснал ръце върху коленете си, и наистина се забавляваше от зрелището.

— Имаше ли там някой жив? — извика той.

— Само два трупа, твое величество — извика в отговор Тимотей. — Дионисий и един скитник, когото някакъв просяк намерил мъртъв на пътеката вън.

— Е, те сега наистина са мъртви, препържени и изпечени на въглени! — пошегува се императорът.

Елена направи знак на Клавдия да приближи. Константин й лепна една целувка.

Все още застанал зад императора, Силвестър се поклони, а Крис, чието тлъсто, мазно лице грееше от удоволствие, й показа език.

— Прекрасен пожар! — въздъхна императорът — Чудесно е да наблюдаваш пламъците.

— Палеж! — остро отвърна Елена — Една държавна постройка е унищожена.

— Палеж ли? — Константин погледна майка си — В името на всичко свято, кой би искал да подпалва трупове?

— Може би императорският ковчежник? — изкикоти се Крис. — Така е спестил парите за погребението!

— Палеж ли е било? — повтори Константин и доброто настроение изчезна от лицето му.

— Погледни огъня! — раздразнено отвърна Елена. — Какво би накарало пламъците да горят толкова бурно? Тимотей — извика тя, — вътре имаше ли нещо запалително?

— Нищо, августа — приближи Тимотей с изпоцапано с пепел лице. — Нищичко.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Песента на гладиатора»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Песента на гладиатора» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Песента на гладиатора»

Обсуждение, отзывы о книге «Песента на гладиатора» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x