Пол Дохърти - Убийствата на Граала

Агрипа замълча и прехапа устни.

— Единствено в името на спора, да приемем също и че Водачът е позволил тези двама тамплиери да бъдат наказани с помощта на закона. Възможно е било цялата история да приключи там, но други тамплиери, жадуващи за отмъщение, допълнително размътили водите. И така стигаме до Рейчъл Сантер. Тя не е имала никакво право да екзекутира Уорнам и Колкрафт или да започва своя лична война срещу Мандевил, Саутгейт и другите като тях. Получила е заповед да спре, но всичко се е усложнило още повече с нападението над хора като вас, приятели на Магистъра. Е, добре — той прехвърляше чашата в ръцете си. — Къде е истинският Граал?

— В сигурни ръце, както сам ще се убедите!

Агрипа въздъхна, взе чашата и тръгна към вратата.

— Да се надяваме, че е така. — Обърна се, едната му ръка лежеше на резето. — Рейчъл Сантер нямаше да стигне жива до разпита. Щях да я убия заради неподчинението й, както направих и с Бъкингам и Хопкинс — той продължи да си играе с чашата. — Но ви благодаря за стореното от вас. Имате думата ми, че кралят и кардиналът ще получат доклад, в който ще бъде описано безукорното ви поведение!

Магьосникът напусна стаята. Бенджамин отиде до вратата и я заключи след него.

— Именно това си казал на Рейчъл, за да я накараш да се предаде, нали? — попитах го аз.

— Да, казах й, че Великият магистър няма да остане доволен, защото с безкрайното си упорство може да застраши други тамплиери. Дори я излъгах и й казах, че съм научил името й не от друг, а от Магистъра още преди да тръгнем от Лондон.

— И тя ти повярва?

— Така мисля.

— Ами чашата?

— Агрипа има право. Тя е от сбирката от скъпоценности на абатството в Гластънбъри. Едред ми я даде. Мисля, че някога е принадлежала на бащата на император Константин, който е бил военачалник из тези места.

— Дали кралят ще заподозре?

— След време, да. Когато чашата не изпълни магическото си предназначение, ще заподозре — Бенджамин ме сграбчи за раменете. — Ти знаеш истината, Роджър, трябва да я запазим в тайна. Ако кралят заподозре, ще ни сполети участта на Бъкингам. А сега, хайде да си събираме дисагите и без да се помайваме заради лошото време, да тръгнем за вкъщи, преди чичо да се е сетил за някоя друга задача.

Така и направихме. Чакаше ни най-прекрасната коледна вечер. Великият убиец остана зад гърбовете ни да отпива вино от чашата, за която си въобразяваше, че е светия Граал. Кардиналът ни изпрати писма пълни с най-благопожелателни и възхваляващи думи, както и натъпкани кесии със злато. Хенри обаче не забрави за тамплиерите. Не забравиха и тамплиерите. Сър Едмънд Мандевил загина при загадъчни обстоятелства следващата пролет след някакво пиршество в Шийн. Като че ли и Агрипа е присъствал на същото пиршество. Саутгейт не се възстанови от раните си и макар да беше оставен на грижите на монахините от Сион, почина набързо. Не знам подробности, но следобеда преди да умре, доктор Агрипа ходил да се осведоми за здравето му. След година време Сантер отправиха молба за помилване към краля. В замяна предложиха огромно количество злато. Изненадващо, Хенри отказа да бъде подкупен, а двамата Сантер на свой ред бяха сполетени от смърт при загадъчни обстоятелства в изгнание.

Темпълкъм беше конфискуван и всички околни земи преминаха във владение на короната. От него не остана камък върху камък, но кралят не откри нищо там. Години по-късно, когато предприе повсеместното опустошаване на абатствата и манастирите, Гластънбъри понесе най-жестокия удар на неговата ярост. Абат Биър умря през 1524 година. Наследи го Ричард Уитинг. Тлъстият Хенри проводи агенти, които да конфискуват най-ценното от богатствата на абатството, но Уитинг прояви хитрост и успя да ги отпрати, заради което плати с живота си. Домъкнаха го в Лондон и го изтезаваха. Не измъкнаха и дума от него. Върнаха го в Съмърсет и след нагласен процес, той и двама от монасите, един от които беше библиотекарят Едред, бяха влачени из Гластънбъри и обесени навръх Тор през ноември 1539. Тайните на Гластънбъри изчезнаха с него и сега един Бог знае местонахождението на светия Граал.

Тук свършва тази кървава история. През прозореца наблюдавам сребристата луна. Трепкащата й светлина се лее над дебелия сняг. Те всички отдавна са прах. Понякога сънувам Рейчъл, хладнокръвна и ведра в килията си, Мандевил и Саутгейт, безочливи в съзнанието за своята власт и онези двама неми братя Козма и Деймиън, които им служеха толкова вярно и страдаха така нечовешки. Кръгът е затворен. Синът на Матилда върна пръстена, който дадох на майка му преди цяла вечност сред сенките около Темпълкъм. О, трябва ми чаша кларет, за да се ободри сърцето и да забравим сълзите по миналото! Дори писарчето ми подсмърча. Знам, че му се ще да остане, за да точи лиги по щедрата гръд на Фийби. Клати глава, застава до прозореца и поглежда към зимното небе.