Пол Дохърти - Убийствата на Граала

Прехапала долната си устна, Рейчъл невярващо клатеше глава. Студени тръпки ме полазиха от хладната самоувереност, която тя проявяваше, слушайки господаря ми.

— Сестрата на Хопкинс — намесих се аз — също беше убита с въже. Рейчъл ни е подслушала на излизане от залата в Ричмънд. Тя ловко съумя да го прикрие, като ни заговори за опасностите, които може би ще ни дебнат тук, в Темпълкъм.

— Защо й е притрябвало да убива сестрата на Хопкинс? — попита Мандевил.

— Защото — отвърнах аз — е съществувала опасност Хопкинс, който се е доверявал на малцина, да е споменал нещо пред сестра си и то да е представлявало опасност за Рейчъл. Убийството й не се е оказало никак трудно — разперих ръце. — Рейчъл се е измъкнала от двореца Ричмънд и уверено се е отправила към дома на сестрата на Хопкинс, която несъмнено я е посрещнала приятелски. Рейчъл е била дъщеря на господаря на мъртвия й брат. Мистрес Сантер й е казала някоя и друга утешителна дума, дори са пили по чаша вино, преди тя да преметне въжето през врата на старицата. Когато тя издъхнала, Рейчъл претърсила дома й, за да се увери, че срещу нея няма да бъдат открити улики и изчезнала.

— Бедната старица — заяви Бенджамин — е убита не защото е казала или направила нещо погрешно, а само защото Рейчъл е предполагала, че Хопкинс й се е доверил. Истината говорим, нали, Рейчъл?

Момичето го изгледа мълчаливо.

— Щом напуснахме Лондон — продължи Бенджамин, — започна истинското преследване, така ли беше, Роджър?

— Да — отвърнах. — Когато спряхме в Гластънбъри, само Бог знае как Рейчъл е успяла да изпрати съобщение до старата вещица, която да ни причака и да пророкува насилствена смърт. Само помислете и ще си дадете сметка — продължих аз, — че никой не може да вижда чак толкова ясно в бъдещето. Още преди да стигнем в Темпълкъм е било обмислено как ще бъдем убити. Старата вещица е била просто участник в пиесата и е произнесла думите, които са й казали. Щом е изиграла ролята си, тя също е трябвало да умре. Лесна работа. Около Темпълкъм несъмнено има тайни пътеки. Имението има и тайни входове. Мистрес Рейчъл ги е използвала, първо, за да накара вещицата да замълчи завинаги, после, за да й отреже ръцете и главата с цел да ни изплаши, докато се прибираме от Гластънбъри.

— А смъртта на Козма и Деймиън? — попита Мандевил.

Бенджамин накратко му описа двете убийства.

— Най-лесно е било с Козма — заключи той. — Първата ни вечер тук, след като сте се оттеглили, Рейчъл излезе от залата, уж за да донесе един ръкопис. Сигурен съм, че се е качила до стаята на нещастника, с приготвения конец е издърпала фитила, запалила го е и после се е върнала тук долу.

— Защо е била толкова сигурна, че Шалот ще се събуди от пожара? — попита Мандевил.

— О, ако Роджър не се пробудеше, тя можеше да разчита на мен. След като се върна, щеше да се престори, че й се доспива и да се оттегли. Аз щях да се кача до същата галерия, на която се намираше и стаята на Козма и да забележа пожара.

— Въпреки това — в погледа, който Бенджамин отправи към Рейчъл, личеше болка от мисълта, че го беше използвала — чак след като огледах параклиса на тамплиерите, при разследването на убийството на Деймиън, започнах да подозирам Рейчъл. Виждате ли, в параклиса, близо до един от прозорците, забелязах трески, отчупили се от стълбата, която е стояла там. Само член на домакинството на Сантер можеше да знае къде да намери стълба.

— На второ място, когато обмислях стъпките й, си дадох сметка, че прозорецът е прекалено тесен. Дори аз, който съм слаб, трудно се проврях през него — той замълча. — Следователно убиецът трябваше да е млад и гъвкав, а единствена Рейчъл отговаряше на описанието.

— Остава още нещо. Направи ли ви впечатление, сър Едмънд, как, когато се опитвахме да разбием вратата на църквата, Рейчъл и майка й побързаха да заобиколят и започнаха да викат Деймиън през прозореца? И тогава ми се стори странно, но като поразмислих, Рейчъл просто се е погрижила да не останат следи на мястото, откъдето е излязла от църквата. Щом влязохме вътре, тя се зае най-усърдно да ни помага да открием таен изход. Спомних си, че се приближи до един от прозорците. Убеден съм, че тъкмо тогава е спуснала резето му обратно или пък, ако е било спуснато, просто се е уверила, че е така.

— Ами снегът? — намеси се Мандевил. — Казахте, че някой, който е дошъл по покритите със сняг пътеки, се е криел в задната част на църквата.

— Не, това е бил хитър ход, чиято цел е била ловко да предизвика объркване и да отклони вниманието. Рейчъл може и да е внесла сняг и да го е оставила да се разтопи, само за да отклони вниманието от себе си. Тя преднамерено показа, че цял ден не е излизала от имението.