Пол Дохърти - Убийствата на Граала

Семейство Сантер вече бяха седнали на масата, както и Мандевил. Господарят ми изчака, докато момчето от кухнята поднесе храната, после изведнъж се изправи, заключи голямата врата на залата, както и тези, които водеха към кухнята и помещенията, свързани с нея. Мандевил излезе от унеса си. Сър Джон Сантер зяпна, приличаше на собствената си сянка. Лейди Биатрис гледаше наплашено, а Рейчъл седеше като невинно дете, което чака да започне играта.

— Какво става, Даунби? — изграчи Мандевил.

Бенджамин е разкрил не е едно и две убийства и е заловил много убийци. Понякога играеше игри, въвличаше убийците в словесни сблъсъци, в които те накрая си признаваха. Но този път беше различно. Обиколи веднъж и после още веднъж масата на подиума. Постоя мълчаливо зад стола на всеки. После отново обиколи масата и застана между Джон Сантер и Рейчъл. Внимателно сложи ръка на рамото на мъжа.

— Сър Джон, вие убиец ли сте?

Сантер рязко се дръпна назад на стола си. Ако нечие лице можа за миг да се състари с години, то така се случи и с неговото.

— Какво искате да кажете? — запелтечи той.

— През първия ден от престоя ни тук, твърдяхте, че сте излезли от Темпълкъм, за да наобиколите владенията си. Не сте го направили. Вместо това сте яздили до Гластънбъри.

— Това не е престъпление.

— А защо малко преди да излезем от Лондон, онзи просяк ви предаде някакво съобщение?

— Аз…

— Излъжете ли — сряза го Бенджамин, — въпросът ще бъде отнесен до кралския съвет в Лондон.

Сър Джон се пресегна и въпреки ранния час си наля пълен до ръба бокал с вино. Пресуши го, сякаш дни наред не бе пил нищо. Мандевил вече беше застанал нащрек като ловджийска хрътка.

— Отговорете на въпроса, Сантер!

Сър Джон сложи чашата на масата.

— Докато бях в Лондон, платих на едни хора да открият дали в църквата на тамплиерите близо до Флийт Стрийт има някакъв намек за река Йордан или кивота на Мойсей.

— И откриха ли такава?

— Не.

— Какво ще ни кажете за абатството в Гластънбъри?

Сър Джон облиза устни.

— Двамата с абат Биър искахме да сложим край на целия този безсмислен тормоз — Сантер стрелна с поглед Мандевил. — Не се засягайте, сър Едмънд, но никой земевладелец в кралството не иска да се навъртате из владенията му, настървен за плячка. Използвах част от състоянието си, за да помогна за строежа на костницата в Гластънбъри. Мислех, че там може и да открият такава следа.

— И откриха ли? — попитах.

— Никаква.

Бенджамин пристъпи към лейди Биатрис, която седеше вдървена на стола си.

— Лейди Биатрис, какво знаете за всичко това?

Жената отвори и затвори уста. Поклати глава.

— О, напротив, известно ви е нещичко. Първият ви съпруг се казваше Мортимър, нали?

Лейди Биатрис кимна.

— Произхожда от род на кръстоносци, които притежавали имението Темпълкъм от незапомнени времена, така ли е?

Отново кимна.

— А девизът на рода Мортимър е: Age Circumspecte , нали? — Бенджамин ме погледна. — Шалот го откри в книгата с легендите в абатството в Гластънбъри.

— Така е — прошепна тя.

— Какво общо има всичко това с нас? — намеси се Мандевил.

— Съпругът ви беше ли тамплиер?

Лейди Биатрис зарея поглед, станал стъклен от ужас, някъде из залата.

— Мисля, че е бил — прошепна Бенджамин. — Когато орденът на тамплиерите е бил унищожен преди около двеста години, някои се измъкнали, приели нова самоличност, омъжили се и заживели живота си като обикновени благородници. Един от предците на вашия съпруг е бил такъв тамплиер. Въпреки всичко тамплиерите продължили да съществуват в тайни братства. Всяко едно от тях действало самостоятелно, а тайните на ордена се предавали от поколение на поколение — той леко пристъпи и сложи ръка на рамото на Рейчъл. — Вие сте посветена в тези тайни, нали, Рейчъл?

Младата девойка само се усмихна, представяте ли си, и продължи да си играе с пръстена на ръката си.

— Вие също сте в ордена на тамплиерите, нали? — нечуто каза Бенджамин. — Вашият баща ви е предал тайните им. След време сте щели да се омъжите и на свой ред да ги предадете на първородното си дете. В продължение на цели поколения — повиши глас Бенджамин — господарите на Темпълкъм са били част от тайния орден на тамплиерите.

Замълча.

— О, не, не и вие, сър Джон, нито лейди Биатрис, но според мен и двамата сте го подозирали.

— Невъзможно е! — извика Мандевил. — Та тя е почти момиченце.

— Тя е на осемнайсет — сряза го Бенджамин. — И ако не ме прекъсвате, сър Едмънд, ще ви кажа как се е случило всичко.