Пол Дохърти - Убийствата на Граала

— Както си и мислех — измърмори и излезе. — Саутгейт е пришпорвал коня си.

— И аз пришпорвах своя, но той не се стрелна като мълния!

Бенджамин огледа претъпкания двор, в който слугите вкарваха каруците и впрягаха конете под бдителните погледи на войниците на Бойър. Господарят ме придърпа в полумрака, когато Мандевил излезе, заповяда рязко да преместят трупа на мъртвия шериф и осведоми войниците, че остава в Темпълкъм за известно време. Щом си тръгна, Бенджамин отново ме дръпна в конюшнята.

Измъкна от джоба си ябълка, кой знае откъде я беше взел, и я даде на коня, който я изяде лакомо. После Бенджамин бръкна с ръка в празните ясли и извади останки от храната на коня. Заоглежда ги най-съсредоточено, без да обръща внимание на въпросите ми, после отиде в съседната конюшня, където беше неговия собствен кон и направи същото. Мърмореше си тихо, избърса ръцете си и поклати глава.

— Много хитро — отбеляза той. — Хайде, Роджър.

Сграбчи ме за ръката.

— Последен опит.

Поведе ме обратно към къщата, по стълбището към стаята на Саутгейт. Нещастникът лежеше в огромно легло с балдахин. Две старици си бърбореха, докато пристягаха крака му и миеха грижливо, покрито му с рани тяло. Бенджамин не им обърна никакво внимание и заоглежда стаята.

— Ботушите на Саутгейт — рече нечуто.

Видях единия да лежи под скрина и предпазливо го измъкнах, така че шпората да не ме нарани. Бенджамин го скри под плаща си и ние забързахме към неговата стая, като ученици, откраднали сладкиши. Влязохме и Бенджамин залости вратата. Седна на леглото и огледа съсредоточено шпората на светлината на свещта.

— Има вероятност да е измита — мърмореше той, — но както казва Питагор: „Истината може да бъде доказана само експериментално.“

Леко прекара пръста си по единия ръб на шпората, ахна и бързо го потопи в купата с вода, а после го поля с малко вино.

— Боли! — намръщи се той.

— Господарю, ще ми обясните ли какво правите? — попитах.

Бенджамин уви пръста си с влажен парцал и се ухили широко.

— Роджър, Роджър, не мислиш ли, че човешкият ум е най-изобретателен, когато трябва да планира унищожението на друго човешко същество? Докато оглеждах коня на Саутгейт, видях следите от шпорите. Когато проверявах яслите, където слагат храната за конете, открих овес и трици. Когато проверих конюшнята на моя кон, открих само следи от сено. И накрая, когато огледах най-внимателно шпората на мастър Саутгейт, открих, че по острието й има живак.

— Е, и? — подзех аз, като се мъчех да осмисля наученото.

— Ами — продължи Бенджамин — подозирам, че конете на Саутгейт и Бойър са били щедро нахранени с овес и трици миналата вечер и тази сутрин. А на теб, Роджър, ти е известно какво въздействие има тази храна върху буен кон, който дълго е седял в конюшнята, нали? Става почти неудържим. Забелязах, че конете бяха необичайно възбудени, когато Бойър и Саутгейт тръгнаха на лов. Можеш ли да си представиш какво ще се случи, ако такъв кон е пришпорван не от обикновена шпора, а от шпора, намазана с живак?

— Ще започне да буйства.

— Така и стана.

— Но, господарю, при всичките си недостатъци Бойър и Саутгейт бяха опитни ездачи. Защо не скочиха от седлата?

— А! Ами ако стремената на седлата им са подменени с по-тесни? Когато се качваш на коня просто пъхаш ботуша си в стремето. Това е лесно. Също както да си сложиш тесен пръстен. Проблемът е как ще го извадиш от пръста си. Спомни си, че ботушите на Бойър и Саутгейт бяха мокри, затова вероятно кожата се е издула леко. На тръгване от Темпълкъм ботушите са прилепвали точно в стремената. Не им е направило впечатление, че стремената са по-тесни. В действителност така дори им е било по-лесно да овладеят буйните коне, но щом са ги пришпорили, вече нищо не е зависело от тях.

Той поклати глава.

— Няма как да го докажа. Седлата на Бойър и Саутгейт са свалени и върнати в конюшнята, а истинските им стремена са сложени на старото им място. Въпреки това съм уверен, че клопката е заложена тъкмо по този начин.

— Но шпорите са били в техните стаи, нали?

Бенджамин сви рамене.

— Според мен това не е от значение. Вероятно има ключове, които стават на всяка врата в тази къща. Отварянето на коя да е врата ще отнеме някакви си минути. Намираш ботушите за езда и слагаш на всяка от шпорите по малко живак.

— Ами убиецът?

— Имам някакви съмнения, но да знаеш, че, ако убиецът изобщо продължи с нападенията, следващия път ще нападне нас, Роджър. Затова бъди нащрек!