Пол Дохърти - Убийствата на Граала

— Въпросите ще почакат! — отсече той. — Днес отиваме на лов, утре заминаваме.

Останалите ни чакаха в двора, пълен с джавкащи кучета — източени, слаби ловджийски хрътки, черни, бели и кафеникави. Те опъваха нетърпеливо каишките си, а в другата част на двора група мастифи скимтяха в знак на протест срещу намордниците на страховитите им муцуни и камшиците на кучкарите. Матилда сновеше насам-натам с чаши греяно вино. Ехтяха виковете на конярите, докато конете биваха извеждани, оседлавани и приготвяни за ездачите. Конете на Саутгейт и Бойър бяха с буен нрав, вдигаха се на задните си крака и ритаха във въздуха с подкованите си копита. На господарите им трябваше известно време, за да ги възседнат.

Накрая всички бяхме на седлата, пихме по една последна чаша. Ловците бяха изпратени напред. Лаят на кучетата раздра тишината и студения селски въздух.

Не беше валяло отново. Небето бе все така забулено в облаци, но въздухът беше свеж и не толкова мразовит. Излязохме през задната порта на имението. Тръгнахме по пътека през гората. В началото яздехме заедно, но отпочиналите коне, особено тези на Бойър и Саутгейт, принудиха дружината да се раздели. Прекосихме гората и излязохме на билото на неголямо възвишение, под което се простираха покритите със сняг поля. Сред тях имаше пръснати по-малки и по-големи горички. Следотърсачите и викачите вече бяха там, сред суматоха от сняг, викове, крясъци, джавкане и лай. Ловците се спуснаха към тях.

Бенджамин и аз останахме горе на билото. Наблюдавахме как останалите отново навлизат в гора. За кратко се възцари тишина, после кучешкото джавкане премина в непрестанен кучешки лай. Виковете и просвирванията на роговете насочиха право към нас добре охранен елен и две кошути, които изскочиха между дърветата и прекосиха полянката. Изпод копитата им хвърчеше сняг. Сантер наду рога и поведе настървените ловци надолу по хълма. Еленът беше излязъл на открито, след него кучетата бягаха като тъмни сенки по снега. Ловът беше в разгара си.

Трудно е да се опише точно какво и как се случи. Заедно с конярите ние се спускахме по хълма. Сантер, главният ловец, Бойър, Саутгейт, Мандевил, Бенджамин и аз самият. Лейди Биатрис и Рейчъл бяха отклонили поканата да дойдат. Бойър и Саутгейт първи се откъснаха, буйните им коне бяха жадни да потичат на воля след ограниченията на конюшнята.

Пришпорвахме конете си и раздавахме удари с камшици. Спуснахме се до подножието на хълма, като се мъчехме да не изоставаме, въпреки снега, който ни затрудняваше. Внезапно конете на Бойър и Саутгейт сякаш полудяха. Изправиха се на задните си крака, после се втурнаха в бесен галоп, бързи като светкавица. Бенджамин и аз ги последвахме, понеже разбрахме, че и двамата ездачи са изгубили контрол върху животните. Тогава разбрах, че нещо не е наред. Както и на вас, младежи, ви е добре известно: случи ли се да изгубите контрол над коня, най-добре е да скочите от него възможно най-бързо. Бойър и Саутгейт се опитаха, но сякаш не можеха да измъкнат ботушите си от стремената, а вече бяха изпуснали юздите.

Саутгейт успя да измъкне левия си крак и го преметна през гърба на коня, но десният му крак остана заклещен. Конят се изправи на задните си крака, Саутгейт политна от седлото и падна, кракът му продължаваше да е в стремето. Конят го повлече. Конят на Бойър галопираше все по-бързо между дърветата. Бенджамин се провикна към Сантер и Мандевил да последват шерифа, а ние двамата насочихме конете си след Саутгейт, когото конят влачеше по земята като парцалена кукла. Бенджамин се изравни с коня му и с изключително умение, по правилата на ездаческото изкуство, се наведе и съсече ремъка под корема на коня, като така разхлаби стремето на Саутгейт.

Слязохме от конете и се приведохме над него. Бог ми е свидетел, той представляваше ужасяваща гледка. Целият беше в рани. Стенеше, отвори очи и загуби съзнание.

Бойър не беше извадил по-голям късмет. Конят му стигнал до дърветата, където той бил повален от дебел, ниско провиснал клон. Паднал от седлото и конят го повлякъл навътре сред дърветата и къпинака, а тялото му се удряло о дънерите.

Ловът беше прекратен. Кучкарите и ловците бяха отпратени. Бенджамин им нареди да се върнат в имението и да донесат носилки, вино и превръзки.

Мандевил и Сантер скоро се показаха сред дърветата. Последният носеше в ръка арбалет. Трупът на Бойър лежеше на предния лък на седлото. Въпросите бяха излишни. Цялото тяло на Бойър беше покрито с тежки рани, които обезобразяваха лицето му, отпуснатата глава показваше, че вратът му е счупен. Бе се наложило Мандевил да застреля полуделия кон, за да освободи тялото.