Пол Дохърти - Убийствата на Граала

— В какво точно се изразяваше предателството му? — рязко го прекъснах.

— Поддържал е връзки с Бъкингам, също и с мастър Хопкинс. Признавам, че вероятно писмата, които уж Бъкингам е изпращал до него са подправени, каквито бяха и признанията на Таплоу на процеса срещу Бъкингам. Нещастникът беше изтезаван толкова жестоко, че би признал всичко, което са искали от него.

— Тогава защо — попита Бенджамин — не ни позволихте да разпитаме истинския Таплоу?

Мандевил впери поглед през покритото със скреж стъкло.

— Зададох ви въпрос, сър Едмънд?

— На Таплоу беше дадено обещание животът му да бъде пощаден, ако ни предаде Бъкингам, но в Нюгейт той се отметна.

Най-зловещият от зловещите кралски агенти сви рамене.

— За кратко един от моите хора зае мястото му — Мандевил се усмихна печално. — Не бях сигурен дали изобщо има смисъл. Какво ви накара да се усъмните, че не разговаряте с истинския Таплоу?

— Лютераните не вярват в Чистилището, както вярваше онзи Таплоу, с когото се срещнахме.

Мандевил изсумтя ядно.

— Научихте ли за убийството на мистрес Хопкинс? — попита Бенджамин.

Мандевил поклати глава.

— Решихме, че не си струва да се занимаваме с нея.

— Е, някой е решил, че си струва да се позанимае и я е удушил с въже. Между другото открихте ли кой е убил Уорнам и Колкрафт?

— Ако бях — сопна се Мандевил, — убиецът щеше да увисне на бесилката в Смитфийлд!

— И така, каква част от цялата история считате за достоверна? — попитах.

— Граалът и Екскалибур съществуват. Кралят е твърдо убеден в това.

— Ами тамплиерите?

— Те също, от години сме по петите им. Тамплиерите са тайно общество организирано в групи от по шестима или седмина. Отделните групи нямат връзка една с друга, но те са изградили влиятелна и могъща мрежа, разпространена във Франция, Испания, Шотландия и Англия. Тук, на югозапад, са особено силни.

— Кой е водачът им?

— Великият магистър, но за нас остават неизвестни както неговото име, така и мястото, където живее.

Мандевил изведнъж сложи пръст на устните си и излезе от нишата на прозореца. Погледна по коридора, където пред вратата на голямата зала стояха тримата Сантер.

— Сър Джон — извика Мандевил, — ще ви бъда благодарен, ако останете още малко в залата. Искам да ви задам няколко въпроса.

— Чакайте — продължи Бенджамин, — защо кралят и неговите агенти толкова се интересуват от това тайно общество?

Мандевил изчака, докато Сантер влязат в залата и тогава отговори.

— Тамплиерите хранят особено силна омраза към краля и по всяка вероятност са поддържали повечето от Йоркистките бунтове. Разпространяват истории за принцове, законни наследници на престола, погребани живи в килиите на Тауър, а по време на управлението на бащата на краля са поддържали двамата самозванци — Ламбърт Симнел и Пъркин Уорбек 16 16 Ламбърт Симнел и Пъркин Уорбек оглавяват два бунта по време на Хенри VII с претенциите, че имат повече право над короната. Ламбърт Симнел претендира, че е граф на Уорик, победен е от Хенри VII и принуден да работи за него. Пъркин Уорбек се представя за по-малкия брат на Едуард V, след поражението си бяга на континента, заловен е при опит за връщане в Англия и екзекутиран. — Бел.прев. . Ако си спомняте добре историята, мастър Даунби, може би ще си припомните и че най-ожесточените бунтове са избухвали тук в югозападната част на кралството. Бунтовете в западната част на Англия са принуждавали краля ни, когато е бил още само престолонаследник, да бяга, докато самозванецът Пъркин Уорбек на практика обсадил Ексетър.

— Подозирате ли Сантер?

— И да, и не. Сантер доказаха, че са верни поданици на краля, но Хопкинс е бил техен свещеник, а Бъкингам е идвал тук да търси реликвите.

Мандевил избухна в смях.

— Положението им не се подобрява след последните две убийства.

— Ами лейди Биатрис? Моминското й име е Беламонте. Първият й съпруг, господарят на Темпълкъм, е бил сър Роджър Мортимър.

Мандевил поклати глави.

— Верността й е извън всякакво съмнение. В края на краищата тъкмо лейди Биатрис е насърчила Сантер да признае всичко на двамата ми агенти.

— А монасите в Гластънбъри?

Мандевил се подсмихна.

— Голяма бъркотия е там. Предполагаме, че между абатството и тамплиерите съществуват здрави връзки. Хопкинс е бил монах в това абатство, а и монасите пазят тленните останки на крал Артур. Освен това мистериозната гатанка е открита тъкмо в ръкопис от тяхната библиотека.