Пол Дохърти - Гнездо на усойници

— Насам! — прошепна един глас.

Отидохме до една от пейките и седнахме. Мария очевидно се беше скрила в някаква дупка в храстите зад нас.

— Мария, ти ли си?

— Не, Ричард Трети е, Мърморко — изсъска тя. — И умът ти ли е крив като очите?

— Какво искаш? — попитах.

— За Бога — изсъска Мария, — престорете се, че говорите помежду си, а не с мен! Мили Боже, какви сладки малки гургулици! Вие няма да оцелеете във Флоренция. Ще бъдете като пиленца в гнездото на усойници!

— Какво искаш? — авторитетно попита Бенджамин.

— Истината.

— И каква е истината?

— Нищо не е такова каквото изглежда.

— Това го разбрахме — отвърнах язвително.

— Млъкни, Мърморко, и слушай. Пази се от кондотиера Джовани. Той обича да убива и не те харесва. Лейди Бианка е леконравна жена. Спеше с брата на съпруга си.

— И защо?

— Защото Франческо беше импотентен.

— Откъде знаеш?

— Няколко пъти е настоявал да го обслужа.

Изревах от смях.

— С ръка. Промъквах се в спалнята им и гледах как се мъчи.

Очите на Бенджамин се разшириха от грубата прямота на джуджето. Направих му знак да си мълчи.

— Защо ни казваш всичко това? — попитах.

— Аз бях вярна на господаря Франческо. Той беше грубиян, но с мен беше добър. Родителите ми бяха пътуващи артисти. Когато умряха от чума близо до Флоренция, господарят Франческо ме прибра в къщата си.

— Ами останалите от семейството? — попитах.

— Синът Алесандро е надут, но много опасен. Има амбициите да направи Албрици велики колкото Медичите във Флоренция.

— Ами Енрико?

— Кротък е, но тихите води са най-дълбоки. Не е Албрици, а член на могъщото семейство Каталина. Майка му умряла в голямата чумна епидемия, точно преди Савонарола да се появи във Флоренция. Баща му и чичо му били убити при загадъчни обстоятелства. Тогава Франческо приел Енрико в дома си.

— И женитбата на Енрико за дъщеря му Беатриче обединила богатствата им.

— Добре казано, Любителю на лук!

— Енрико радва ли се на съюза?

— Понякога негодува, че е в сянката на Албрици, но държи на думата си. Спечелил си е покровителството на Джулио Медичи, кардинал и принц на Флоренция.

— Обича ли лейди Беатриче?

— Обсебен е от нея. А тя е похотлива като разгонена кучка. Виждала съм я в леглото. Би доставила удоволствие на всеки мъж.

— Изглежда виждаш всичко — промърморих.

— Да си малък има и своите предимства!

— Ами Пренесте?

— Хитър и лукав. На всяка манджа мерудия.

— Остава Родриго — каза Бенджамин.

— Жесток, амбициозен мъж — дойде отговорът. — Върховна амбиция и съответстващ талант. Ако може да се наложи, Медичите ще бъдат прогонени от Флоренция и републиката ще бъде възстановена под управлението на Родриго Албрици.

Млъкнахме, когато една слугиня изтропа наблизо с дървените си обувки по чакълестата пътека от другата страна на чемширите.

— Но защо убийство? — попитах.

— Един Бог знае — отвърна Мария. — Може да е работа на всеки от тях или на всички заедно. Господарят Родриго поръча в Лондон от немските аркебузи. И преди да питаш, да, един от тях може да е бил използван при убийството на господаря Франческо.

— Но защо? — попитах.

— Ах, Стъргачо на лук! Джовани е човек на Родриго. Алесандро? Между него и баща му съществуваше вражда. Беатриче ненавиждаше постоянните упреци на баща си за морала й, но вероятно нищо друго не я интересува истински, ако е задоволена в леглото. Пренесте ще подкрепи всеки, който е на власт. Енрико може да е открил какво прави жена му. Но ако си комарджия, Шалот, ти казвам, че аз бих заложила на амбицията на Родриго, според мен тя е в корена на това зло.

— Ами ти, Мария? — попитах.

Чу се шумолене. Повторих въпроса.

— Тя си тръгна — каза Бенджамин. — Ние също трябва да вървим.

Излязохме от градинката и тръгнахме по улицата около двореца. Минахме покрай кухните, където въздухът ухаеше на пай с месо, пилета, скопени петли и кокошки, които се печаха за вечерното пиршество. Канех се да кажа нещо, но Бенджамин сложи пръст на устните си. Минахме през конюшните, пълни с ковачи и коняри, които почистваха конете след лова в малко оградено място. Той спря и погледна внимателно брега. Бяхме сами — беше късен следобед, кралят се беше върнал и всичко се подготвяше за следващото му удоволствие.

— Ти се оказа прав — каза Бенджамин. — Родът Албрици е гнездо на усойници.

— Ами ако Мария лъже? — попитах.

— Възможно е. Не съм сигурен кое е важно и кое не в тази работа.