Пол Дохърти - Гнездо на усойници

— Ние си имаме папа — обади се Бенджамин. — Холандецът Адриан от Утрехт, фанатичен реформатор на Светата църква. Той се закани да изчисти всички петна от лицето на Рим и сега прогонва магьосниците, вещерите и куртизанките от града. Разбрах, че заплашил дори да разпопва епископите, виновни в корупция, както и насилствено да отстрани всеки кардинал, чиито ръце не са чисти.

— Да, да — промърмори Агрипа, присвил очи. — Папа Адриан се е съсредоточил върху прочистването на храма и прогонването на лихварите и онези, които смучат кръвта на вярващите. — Агрипа вдигна поглед — очите му пак изглеждаха безцветни. — Но Рим е клоака, истински Авгиеви обори. Адриан е болен. Онези, които не са харесвани от римските кардинали, обикновено умират от внезапна и загадъчна смърт.

(Не съм чувал по-верни думи! Както може би знаете, аз съм привърженик на старата вяра; свещеници идват в дома ми да изнасят литургия и все още казвам молитвите си пред статуя на Девата. Римската църква се пречисти от корупцията, но когато бях млад, Рим беше клоаката на света. Прочетете историята. Обзалагам се, че дори дяволът се боеше от неповторимата двойка Родриго Борджия или папа Александър VI, както се нарече, когато получи титлата, и любимият му племенник Чезаре, за когото Макиавели написа книгата си „Принцът“. Те вярваха в Бога, колкото лисицата вярва, че може да лети. Имаха само един принцип. Не, излъгах — два принципа „Борджиите са първи, а втори няма“ и „Отърви се от ближния си, преди той да се отърве от теб“. Но за тези двама симпатяги ще ви разкажа по-късно!)

През онзи топъл слънчев ден в английската градина, където розите обръщаха личица към слънцето и изпълваха въздуха с тежкия си аромат, тези неща изглеждаха на векове разстояние. Въпреки това мълчанието на Агрипа и мрачният му вид ме накараха да потръпна. Агрипа беше напипал пулса на властта — той предсказваше убийството на папата.

— И как се отнесе Хенри със семейство Албрици? — наруши Бенджамин тишината.

— Като с отдавна изгубени роднини. Размениха си подаръци. Те подариха на Хенри негов портрет като младеж, който се моли пред гробницата на баща си. Хенри каза, че е много доволен — беше красив като ангел на портрета. Предполагам, че е бил такъв, преди да превърне живота си в безкраен гуляй. Подариха му и красив скъпоценен камък на златна верижка, златни фигурки и часослов. Хенри им отвърна със също тъй скъпи подаръци — английски мечове и килими от чиста вълна. Търговските преговори вървяха отлично и защо не? Флоренция е добър пазар за английската вълна — Агрипа замълча и отпи от чашата си. — Всичко вървеше добре, докато не се намеси убийството. Франческо Албрици отишъл на пазар в Чийпсайд с дъщеря си и зет си. Тримата се разделили. Чул се гръм — някой стрелял с аркебуз от една уличка. Франческо бил прострелян в слепоочието и умрял на място — Агрипа завъртя чашата между ръцете си в черни ръкавици. — Представяте ли си суматохата? Шерифи, правници, пълномощници и съдии плъзнаха по най-гадните лондонски улици като горещ нож през меко сирене. — Агрипа поклати глава. — Но не откриха нито убиеца, нито аркебуза, с който е стреляно.

— А причината за убийството? — попита Бенджамин.

— Бог знае! Едно е сигурно — малко разбойници или наемни убийци използват аркебуз и или каквото и да е огнестрелно оръжие. А и ако те го бяха направили, щеше да се разчуе, и нещастникът, провинил се в убийството на такъв могъщ човек, щеше скоро да бъде предаден срещу значителна награда.

— Ами кралят? — попитах аз.

— Ужасен е и е много ядосан на гражданите. Каза, че ще им отнеме правата, ако убиецът се окаже лондончанин.

— Това не го разбирам — обадих се. — Аркебузите са скъпи. Не е възможно да разнасяш пушката из Лондон, да застанеш на някоя улица, да я заредиш, да се прицелиш, да убиеш водача на флорентинското пратеничество и да изчезнеш, без никой да те види.

Агрипа направи тъжна гримаса.

— Но точно така е станало. Претърсиха Чийпсайд из основи, но никой не е видял убиеца или пушката. Когато отекнал гърмежът, Албрици, който се оглеждал, извикал и паднал като простреляна птица на земята.

— Къде са били спътниците му? — попита Бенджамин.

— Дъщеря му и зет му били наблизо. Тя се възхищавала на английското платно, а Енрико бил влязъл при някакъв бижутер, за да купи скъп подарък за младата си жена. Щом чули врявата, и двамата забързали към мястото. Наложило се да си пробиват път — Агрипа се усмихна безизразно. — Никой от тях не е носел пушка. Пък и защо единият или двамата да планират убийството на човека, когото обичали и когото почитали. Нещо повече — добави Агрипа, — всеки, който е стрелял с аркебуз, знае, че пушката оставя петна по ръцете и дрехите. Енрико бил облечен в красив бял жакет, безукорно чист.