Пол Дохърти: Убийствата на реликвата

— Затова посещението във Венеция е важно, мастър Бенджамин. Кралят ще има нужда от галери, за да превозва войските си. Присъствието на мастър Шалот обаче е нежелателно — ухили ми се докторът. — Кралят се опасява, че той може да ни въвлече във война с Венеция.

— Кажи му, че… — разгорещено подхванах аз, но после си прехапах езика.

Агрипа напълни чашата си с вино, което изглеждаше като кръв на мъждукащата светлина от свещите. Знам ли, може и да беше кръв!

— Има и още — продължи Агрипа. — Кралят иска да сключи съюз с Карл V, император на Свещената римска империя. В замяна императорът пожела да му бъде върната държавата на Карл Велики.

— Кое? — попитах.

— Държавата на Карл Велики — повтори Агрипа. — Държат я скрита в тайно помещение в Тауър, в заключено ковчеже. Представлява златна топка, обсипана със скъпоценни камъни и увенчана със сребърен кръст с грамаден аметист. Според легендата Карл Велики изпратил държавата на Алфред Велики 18 18 Крал на Уесекс в периода 871–899 г. — Бел.ред. не като дар, а в знак на приятелство.

— И Англия така и не я върнала?

— Именно. Сега Карл V си я иска обратно. Хенри признал, че държавата се намира в Англия, и ще я върне срещу златото и войските на Хабсбургите.

(Направо си представях Карл Хабсбургски с неговата конска физиономия, потънал в непрестанни терзания за душата си. Той владееше Испания, Ниските земи и по-голямата част от Германия и затова можеше безпроблемно да си въобразява, че е Божи наместник на земята и превъплъщение на Карл Велики. Понякога старото момче Карл с яката си челюст се държеше като капризна старица. Навиеше ли си на пръста, че иска нещо, започваше да натяква и да натяква, докато не го получи. Катерина Арагонска му беше леля и Карл знаеше как да окаже натиск върху Хенри. Английската хазна беше празна. Хенри обичаше пиршествата и забавите, а те струваха пари.)

— Държавата — продължи Агрипа — представлява ценност не само за Хабсбургите, но и за Франция, и за папството. Твърди се, че в нея са вградени чудотворни реликви с огромна сила — кичур от косата на Дева Мария и стъкленица с кръвта на Мария Магдалена — той хвърли поглед към Бенджамин. — Нали сте чували историята?

— Част от нея — отвърна Бенджамин.

— Е, според легендата — продължи Агрипа, обръщайки се към мен — след възкресението на Христос Мария Магдалена напуснала Палестина и се качила на кораб за Марсилия. С нея бил Лазар, както и други, които познавали Христос. Накратко, легендата твърди, че Мария Магдалена се омъжила и от нейния род произлезли Меровингите — божествените дългокоси крале на Франция, които поръчали изработката на държавата — Агрипа отпи от чашата си. — И така, сега сме оплетени като пиле в кълчища. Пратениците на императора са в Лондон, предвождани от своя представител, граф Егремонт. Негови помощници са така наречените Мъже на нощта, или Нокталиите.

— Ами французите? — попитах.

— И те са тук, както и пратениците на папата. И всички те се надпреварват да купят държавата.

— А кралят?

— Кралят се забавлява като девойка, наобиколена от ухажори. Показва благоразположение ту към една страна, ту към друга, ту се усмихва престорено, ту се цупи.

(Сякаш го виждах с очите си. Хенри обичаше да се възприема като воин, ловец и голям любовник. Честно казано, уменията му на воин се изчерпваха с немощно размахване на меча. Колкото до мъжката му сила, уви, може да се каже, че природата го беше ощетила и в тази област. Беше надарен колкото едно прасенце. Не ми ли вярвате? Какво да ви кажа, докато с Ан Болейн лудувахме под завивките, сред изблици на смях тя ми довери такива неща, които не си струва да бъдат повторени, особено в присъствието на дами. Писарят невярващо клати глава. Первам го с ръжена през китката. „Слез в архива в Тауър — казвам му — и потърси последното писмо на клетата Ан до Хенри, написано по време на задържането й в Тауър. В него е казала нещата с истинските им имена.“ Искам да кажа — понякога подозирам, че на Хенри би му харесало да се беше родил жена. Не ще и дума, обичаше да го ухажват. Харесваше му да се усмихва престорено и да си дава вид на срамежливец, а веднъж дори го заварих накипрен в една от роклите на Ана фон Клеве 19 19 Четвъртата съпруга на Хенри VIII. Бракът им продължил по-малко от година. — Бел.прев. , но сега не му е времето да ви разказвам тази случка.)

— Но нали Хенри е обещал държавата на германците? — попита Бенджамин.

— Да, и според мен ще им я даде. Само разиграва Франция и папата.