Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

Започнаха с някакъв танц, последван от акробатически номера, премятания, гълтане на ножове и лъжици. После представиха една изключително цинична пиеса за някакъв викарий, епископ, ханджия и две проститутки. Няма да засягам благоприличието с повече подробности; само ще ви кажа, че представлението беше отвратително, но невероятно забавно. Боскъм, вечният актьор, се присъедини към трупата и шегите и закачките станаха още по-пиперливи. Бенджамин промърмори, че се е нагледал, и отиде да си легне. Аз обаче с радост се включих във веселбата и пих и танцувах, докато не загубих представа за реалността. Събудих се в една от пристройките, облечен в меча кожа, а до мен лежеше една от развратниците. Излязох и се измих, изливайки върху себе си няколко кофи вода от малкия кладенец в двора. Подсуших се, събрах си нещата и се качих в стаята си за няколко часа нормален сън. По-късно се оказа, че ми е бил нужен за деня, който последва — изпълнен със страхотии и кървави убийства.

Сутринта започна без произшествия. Бенджамин ме изрита от леглото, закусихме и се отправихме през Крипългейт към гостилницата на Осуалд и Имелда. Утрото беше ясно и слънчево. Минавахме край търговци и продавачи, които се готвеха за пазарния ден. Когато стигнахме до гостилницата, потропах на вратата, но никой не отвори.

— Чудна работа — промърмори Бенджамин. — Трябваше вече да са станали и да пекат пресни пайове.

Спуснахме се покрай тясната вада, която течеше отстрани на къщата, минахме през една портичка и се озовахме в малка градина. Вратата към килера зееше отворена и ние влязохме вътре. Там се натъкнахме на първия труп. Беше на пълна възрастна жена. Смъртта беше придала пепеляв оттенък на вероятно румените й приживе страни. Лежеше по лице в локвата кръв, изтекла от прерязаното й гърло. В ъгъла на кухнята като парцалена кукла беше захвърлено едно чираче със зееща рана на врата. Осуалд беше проснат на един стол в гостилницата, а жена му — в стаята си на втория етаж. И двамата бяха убити тихо и бързо, с неравен разрез от ухо до ухо. Потресаваща гледка! Всичко останало беше непокътнато. Сладкото ухание на печено се смесваше с мириса на съсирена кръв.

Бенджамин провери пещта.

— Убити са или много късно снощи, или рано тази сутрин — заяви той. — Не са изпекли нищо днес и труповете им са студени.

Той прехапа устната си.

— Също като в Малвъл няма и следа от схватка или съпротива. Сякаш са познавали убиеца си, който е изчакал да се пръснат из къщата и тогава е нанесъл удара си.

Бенджамин прекоси стаята и се взря в подноса с непродадени пайове от предишния ден. Взе един от тях и го огледа с любопитство.

— Още едно убийство, а, мастър Даунби?

Бенджамин изпусна пая. Завъртях се и видях на прага Корнелий и двамина от Нокталиите.

— Ама вие никога ли не спите? — изръмжах.

— Никой не спи, мастър Шалот — приклекна Корнелий, за да разгледа лицето на чирака, — когато наоколо броди бесен вълк.

— Какво правите тук? — попитах.

— Нали ти казах снощи — следя те. Е, отговорих на въпроса ти — изправи се той и избърса ръце в мантията си. — А вие какво правите тук?

— Тук сме, понеже двамата готвачи са единствените, влизали в къщата в имението Малвъл — отвърна му Бенджамин. — Трябва да са видели нещо.

— Мастър Даунби, аз не се отнасям с вас като с глупак — подсмихна се Корнелий. — Ще ви бъда благодарен, ако ми отвръщате със същото.

Корнелий отиде до един люлеещ се стол край огнището, седна в него и се залюля леко.

— Разбрахме — продължи той, — че от един от колчаните са липсвали стрели. Йонатан ми каза. Не виждам защо обаче сър Томас Кемп да не се осведомява за случващото се в господарската къща — усмихна се той мрачно. — Все пак аз самият получавах сведения от Йонатан.

— Така ли? — попита Бенджамин.

Корнелий присви очи.

— Отговорете ми! — настояваше Бенджамин. — Вие се подчинявате на заповедите на граф Егремонт. Йонатан също ли получаваше нареждания от него?

Корнелий само махна с ръка.

— Да, да. Все едно, забелязахме също, че кухнята е разчистена и съдовете са измити. Не знам какви са порядките сред английските стрелци, но определено се зачудих защо група войници ще пропилява вечерта си в разчистване на масата и миене на съдовете, вместо просто да ги струпат на купчина, за да ги измие някой друг. Нали тъкмо затова бяха наети двамата готвачи. И така, отново ви питам — какво правите тук?

Той се обърна, каза нещо на немски на спътниците си и те излязоха.