Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

Търсенето дотегна на Бенджамин и Корнелий.

— Защо това куче се развълнува така? — попита Бенджамин.

Аз ударих с крак по пода.

— Дали пък тук няма нещо скрито, господарю?

Бенджамин се съгласи. Повикахме слугите и, въоръжени с кирки и лопати, те разкопаха пода. Бенджамин беше много предпазлив. Нареди на един от слугите да донесе торби, в които грижливо събраха пръстта.

— Тук има нещо! — извика един от тях.

Бенджамин го изблъска, приклекна над грамадната дупка и впери поглед вътре. Наведе се и вдигна парче жълтеникав плат, който беше покрит с пръст и се разпадаше от старост. Грабна лопатата от ръцете на слугата и започна внимателно да копае. Бяхме принудени да се върнем на стълбището, понеже подът на мазето беше зейнал като яма. Протегнали шии, видяхме Бенджамин да изравя парче плат, навито на руло.

Когато най-накрая успя да го измъкне цялото, го отнесохме горе и Бенджамин внимателно го разви. Оказа се дебел, стар гоблен, от онези, които се окачваха по стените. Беше избелял, изпоцапан и криеше отблъскващи останки — женски скелет. Костите бяха трошливи, от зеещия череп висяха сиви кичури коса. Едно от ребрата беше счупено, а останките от рокля бяха целите в тъмнокафяви петна. Слугата изруга и се отдръпна. Бенджамин обаче внимателно положи скелета на пода. Една от костите на китката изтрака, докато господарят ми претърсваше гънките на плата. Накрая той измъкна малък медальон с капаче, върху което бяха гравирани инициалите И. М.

— Това няма нищо общо с нашето търсене, нали? — попита Корнелий.

Бенджамин поклати глава.

— Това, което виждате, сър, са тленните останки на Изабела Малвъл, някогашната собственичка на това мрачно имение. Някой се е промъкнал в къщата й, ограбил я е и дори й е счупил реброто, вероятно опитвайки се да я накара да издаде къде е скрила богатството си — Бенджамин посочи към тъмните петна по парцалите. — После са й прерязали гърлото, омотали са трупа й в някакъв гоблен и са я заровили в мазето.

Не откъсвах поглед от медальона. И преди бях виждал тези инициали — върху гоблен в подобното на пещера подземие на лорд Харон.

Бенджамин нареди да отнесат останките в салона и да ги положат до останалите трупове. Пратихме още един куриер в Уестминстър.

— Съмнявам се да има наследници или роднини — заяви Бенджамин. — Затова кралят ще трябва да реши по-нататъшната съдба на останките на клетата жена.

Заедно с Корнелий отидохме в къщата на пазача, където ни очакваха Осуалд и Имелда. Денят преваляше. На средата на пътеката спрях и се обърнах към господарската къща с нейните прозорци със затворени капаци и с мрачните й стени. Къщата на смъртта! Дали убийството на стопанката й пораждаше това усещане за витаещо зло? Дали духът на старицата все още бродеше из нея, търсещ възмездие като бащата на Хамлет за жестоката си смърт? Не се съмнявах, че лорд Харон и неговата шайка са отговорни за страховитото убийство на старата жена, че през някоя нощ са се вмъкнали в къщата като плъхове в хамбар, разграбили са всичко и са измъчвали старата Изабела до смърт. След това сигурно са увили трупа й в онзи гоблен и са го заровили в мазето, а после са заличили следите си, за да изглежда, че стопанката на къщата и всичките й притежания са изчезнали мистериозно. По-важният въпрос обаче беше дали лорд Харон и шайката му са щурмували предната врата, или са използвали някой таен проход и вход, които още не бяхме намерили.

— Роджър? — Бенджамин и Корнелий ме наблюдаваха озадачени.

— Извинете ме.

Настигнах ги и влязохме при Осуалд и Имелда, които трепереха от страх в тясната стаичка на пазача. Седяха на една пейка, хванали се за ръце, и приличаха на призраци. Стрелците им бяха съобщили за ужасяващите събития.

— Не знаем нищо — заяви Осуалд и прегърна жена си през раменете. — Не сме участвали в нищо нередно.

Понякога можеш да прецениш дали някой казва истината още щом си отвори устата. Дълбоко в себе си знаех, че Осуалд не лъже. Те бяха две невинни души, попаднали случайно в тази вероломна игра. Млад мъж и съпругата му, горящи от желание да успеят в града, чието близко познанство със силните на деня им беше навлякло истинско проклятие. Корнелий и Бенджамин си мислеха същото. Седнахме срещу двамата готвачи. Бенджамин улови ръката на Имелда и я увери, че може да разчита на закрилата на кардинала.

— Просто ни кажете всичко, което знаете — насърчи ги той. — Какво се случи през изминалите дни?