Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

Какво изобщо беше накарало Кастор да слезе в мазето? Въпросите на господаря ми относно почистената маса и измитите чаши ме тревожеха, но бях прекалено уморен, за да мисля върху тях. Сложих факлата на мястото й, върнах се в кухнята и легнах върху постелката си, а Кастор се изтегна до мен. Потънах в неспокоен сън, изпълнен с кошмари, привидения с окървавени усти, населяващи призрачни коридори, и други ужаси на мрака. (Не се присмивайте на клетия Шалот. Виждал съм духове! Бях в Хамптън Корт на годишнината от арестуването на Катрин Хауърд, когато я чух да пищи, както когато беше жива, сякаш духът й се втурна отново към кралския параклис, за да измоли прошка от Големия звяр, задето му беше изневерила с Томас Калпепър. След един облог с мастър Уолсингам, главния шпионин на кралицата, прекарах цяла нощ в Кървавата кула 38 38 Част от Тауър, наречена така през 16 в. заради кървавите убийства, извършени зад стените й. — Бел.ред. . Заключиха ме в една от килиите — това беше резултатът от една глупава забележка или шега в кралския двор. Усетих, как призраците се скупчиха около мен — духът на Томас Кромуел, великия министър на Хенри, който беше свален от власт заради един обяд с херцога на Норфолк. Или пък духовете на бедните принцове 39 39 Става дума за Едуард V и брат му Ричард, херцог на Йорк, според някои недоказани твърдения убити по заповед на херцога на Глостър, който после става Ричард III. — Бел.ред. , убити в леглата си. Истината е, че нищо не видях, но на следващата сутрин, когато капитанът на стражата дойде, за да отключи килията и да ме отведе в помещенията на стражите, за да закуся, той ме спря насред стълбището и рече:

— Трябва да платите облога си, сър Роджър.

— Защо? — попитах аз.

— Ами — отвърна ми онзи — нали казахте, че ще бъдете сам в килията, но когато надникнах през решетката в полунощ, ви видях да спите в леглото си…

— Разбира се, че ще спя — изсмях се аз. — Бях пиян.

— Но не бяхте сам.

Кръвта във вените ми се смрази.

— Кой беше с мен? — попитах.

— Не знам — отговори ми войникът. — Видях само силует, покрит с качулка, който седеше на стола до леглото ви и ви наблюдаваше.

Вярвам в призраци и още как! Онази нощ за последен път спах в Тауър!)

На следващата сутрин се събудихме от тормоза на живите — доктор Агрипа, Кемп и Корнелий затропаха по вратата. Дотогава не бях виждал доктора толкова развълнуван. Той мина бързо покрай мен и влетя в кухнята, стискайки в ръце широкополата си шапка. Приличаше на селски свещеник, който се готви за молитва. Очите му обаче бяха станали черни като нощта.

— Кралят иска или главите ви — хвърли той свиреп поглед към Бенджамин, — или да му върнете реликвата.

— Да не би да съм я откраднал аз!

(Все същият стар Шалот! Да не пропусне да захленчи и да обяви, че е невинен!)

— Кралят пет пари не дава за това — намеси се Кемп. Изглеждаше ужасно — беше небръснат, а под зачервените му очи имаше черни сенки.

— Снощи — продължи той — Негово величество даде угощение в чест на граф Егремонт. Пи много, за да си върне доброто настроение, но не можете да си представите как се разгневи преди това — Кемп посочи ухото си, което беше зачервено и подуто. — Удряше кой където свари!

— И няма да получи корабите на господаря ми! — застана Егремонт на прага. — Никакви кораби за английския крал — продължи той, влизайки в кухнята. — А за вас, сър Томас, никаква пощада! За вас също, мастър Бенджамин, макар да сте племенник на кардинала!

— Никой не може да разполага с главите ни — не му остана длъжен Бенджамин. — Не за първи път кралят не остава доволен от нас — той сви рамене. — Поне за известно време. Но да оставим това. Вие защо сте тук?

Егремонт се настани на масата.

— За да проверя дали не сте открили нещо ново.

— И да, и не — осведоми го господарят ми.

Той разказа за престоя ни в къщата предната вечер, че всеки шум и всяка стъпка отекват като камбана и колко трудно би било и за най-безшумния убиец да се прокрадне по коридорите.

— Разбира се — изсмя се Егремонт. — Нали тъкмо затова изборът падна върху тази къща. Усамотена е, далече е от оживените пътища и е лесна за охраняване или поне така си мислех. Има ли друго, мастър Даунби?

— Да. Откриването на останките на лейди Изабела вчера ни наведе на една интересна мисъл. Нали така, Роджър?

Казах им за срещата си с лорд Харон и че при него има гоблени от имението Малвъл.

— Възможно е — заключих аз — лорд Харон да е дочул, а той научава всичко, което се случва в Лондон, че реликвата е била преместена тук. Като нищо може да е организирал кървавото нападение, при което са били избити стражите и е била открадната реликвата.