Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

Корнелий леко извърна глава, а после се обърна със зашеметяваща бързина. Замахна с едната ръка, а с другата ме улучи точно под гърдите и ме отблъсна. Изпуснах ножа от ръката си. После Корнелий застана между мен и Бенджамин с изваден меч и кама. Създалата се суматоха накара останалите да се втурнат към кухнята. Корнелий владееше положението, насочил меча си към Бенджамин, а камата към мен. Поемаше дълбоко дъх през ноздрите си и едва сдържаше гнева, който бушуваше у него. Ръката на Бенджамин вече беше върху меча му. Тъкмо се чудех дали да бягам, или да се бия, когато в коридора се вдигна шум. Обърнах се и видях на прага Кастор. Не изглеждаше като обичливото и игриво куче, което познавах. Приклекна с изпънат врат, прибрани уши и полуотворена паст като някоя огромна котка и запълзя по пода към Корнелий.

Водачът на Нокталиите насочи меча и камата си към новопоявилата се заплаха. Стрелна ме с поглед и разбрах, че е време да му върна дълга.

— Кастор! — повиках кучето със заповеднически тон.

Кастор продължи да напредва.

— Кастор, имам сладкиши за теб! Стой!

Кастор изправи уши, седна и едва ли не се усмихна благо на Корнелий. Приближих се и го погалих. Извадих от кесията си лепкаво парче сладкиш. Кастор го взе и го запремята в устата си, щастлив като дете.

— Прибери меча и камата! — нареди Бенджамин и после махна към струпалите се на прага на кухнята хора. — Връщайте се към задълженията си. Ако намерите нещо, донесете го тук!

Кастор се обърна, изръмжа и само след миг на вратата нямаше жива душа. Корнелий прибра меча и камата си и се приближи с протегнати ръце.

— Не исках да те обидя, Шалот. Нито пък вас, мастър Даунби. Ако обаче вие нямате нищо общо с убийствата, знайте, че нямам и аз.

Корнелий посочи към кучето.

— Чудя се дали той няма да може да ни помогне?

След още три парчета сладкиш Кастор щеше да се покатери и на Луната, ако го помолех. Тръгнахме да обикаляме къщата отново заедно с него. Той не забеляза нищо нередно на горния етаж и беше привлечен само от някакви остатъци от храна — парче пилешко бутче, което лежеше в ъгъла на една камина.

За него това се превърна в игра на търсене на храна. Върнахме се в коридора на долния етаж, но Кастор отказа да влезе в салона, където труповете вече се вкочанясваха под окървавените чаршафи. Легна на прага и заскимтя, отправил умолителен поглед към мен. Останах с него, докато Бенджамин и Корнелий оглеждаха труповете. От време на време отвръщах очи, понеже те отмятаха чаршафите и отдолу се откриваше окървавено лице, пронизана от стрела гръд или глава, увиснала заради огромната рана на врата.

Бенджамин обаче внимателно оглеждаше труповете, проверяваше степента на вкочаняване на ръцете и краката им, разхлабваше коланите им и повдигаше елеците им. Отначало Корнелий го наблюдаваше озадачен, но после проумя какво търси господарят ми.

— Всичките бяха млади мъже — отбеляза той.

— Да, да — отвърна му разсеяно Бенджамин. — Плътта е изстинала, но крайниците все още не са напълно вкочанени. По кое време сутринта влязохме в къщата?

— Някъде между седем и осем часа — отвърна му Корнелий.

— Според мен са убити шест или седем часа по-рано — каза Бенджамин. — Кръвта още не се е съсирила, крайниците не са вкочанени и няма следи от отравяне.

Той посочи към гърдите на един от убитите.

— Повечето отрови оставят червеникави или тъмновиолетови петна по гърдите или корема, а тук не виждам такива.

Покриха труповете и се върнахме в кухнята. Кастор, който подуши храната, веднага се оживи. Запъти се към котлето, което висеше над огнището, и го подуши одобрително. Потопих пръст в гозбата и опитах.

Един от хората на Егремонт дойде да ни съобщи, че готвачите са при къщата на пазача. Излязохме от кухнята и минахме покрай отворената врата към мазето. Кастор веднага се шмугна надолу като пор в заешка дупка. Заслизахме надолу по стълбите. Кучето ни изчакваше с разтворени крака, вирната глава и блеснал поглед, сякаш това беше част от играта. Въодушевлението му заинтригува Бенджамин. Подадох на Кастор едно парче сладкиш и му заръчах да се върне горе. Кучето ми се подчини. Таванът на мазето беше измазан с хоросан, имаше тухлени стени и пръстен под. Тримата се заехме да проучваме стените, почуквайки по тухлите. Каквито и надежди да бяхме хранили да открием някакъв таен проход или врата, останахме разочаровани.

(Вече не е така, разбира се. Заради гоненията, на които са подложени католическите свещеници, сега всяка господарска къща разполага с подземия, тайни врати и скривалища. Аз лично имам поне три скривалища. Трябваше да са четири, но съм забравил къде е четвъртото. Построи ги дърводелецът Николас Оуен — мирянин, който се беше посветил в служба на ордена на йезуитите. Той беше Божи човек, дребен на ръст и вечно засмян. После главният шпионин на Елизабет го спипа и клетият Николас попадна в Тауър. Палачът Топклиф така го беше подредил, че трябваше да съчленяват тялото му отново, за да го замъкнат до бесилката и да го обесят. Огромно наследство остави Оуен. Кралството е пълно с построени от него скривалища и ще минат стотици години, преди да бъдат открити всичките!)