Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

— Умът ми не го побира — проговори Бенджамин със затворени очи. — Имението се пазеше отвън и отвътре. Да речем, че е дело на убиец — той отвори очи. — Могъл е да убие двама или трима, но останалите са щели да вдигнат тревога — трябвало е само един от тях да извика за помощ. Някои са с прерязани гърла, което е могло да стане и докато са спели… Но стрели от арбалет в лицето? Трябва да са изстреляни от съвсем близо. Жертвите трябва поне да са знаели какво става.

Бенджамин си играеше с пръстена на ръката си.

— Има и друго — добави той. — Забелязахте ли, че всичко си е като преди? Нито мебелите са разхвърляни, нито има някакви следи по стените. Нищо не подсказва, че тези петнайсет мъже са се съпротивлявали по някакъв начин.

Прекъсна го отварянето на вратата. Влезе един от хората на Кемп и прошепна нещо в ухото на сър Томас.

— Какво става? — озъби се Егремонт.

— Прегледахме оръжията им — отвърна сър Томас. — Войниците дори не са извадили мечовете и камите си. Кралските стрелци не са заредили нито една стрела в лъковете си. Нито един от бойците не е използвал оръжието си с две изключения — той погледна към Корнелий през масата. — Вашите Нокталии носеха дълги ками, арбалет и стрели, нали?

— Да.

— Използвани са един арбалет и една кама. Това са оръжията, с които са били избити петнайсетимата мъже. Но откъде се е взел убиецът?

— Мазето — проговори Бенджамин.

— Претърсих го веднага — рязко му отвърна Егремонт. — Беше празно и голо, както когато пристигнахме.

Кемп потри лице.

— Представяте ли си как ще побеснее кралят?

— Гневът на краля ви — кисело заяви Корнелий — няма да е нищо в сравнение с този на негово императорско величество!

Пръстите му забарабаниха по масата.

— Петнайсет мъже са мъртви, а реликвата я няма! Какво ще правим, граф Теодосий?

— Връщаме се в Лондон. Ще оставя тук неколцина от хората си — Егремонт се изправи. — Корнелий, искам всяка педя от къщата да се претърси отново — после погледна към Кемп. — Ще ме придружите ли, сър Томас? Негово високопреосвещенство кардиналът и негово величество кралят ще искат някой да потвърди думите ми.

— Почакайте малко — Корнелий отиде до една странична маса и вдигна от нея чиния, върху която още имаше остатъци от храна. — Забравихме двама души — готвачите Осуалд и Имелда.

— Това е нелепо! — обадих се аз. — Нали сте ги виждали — двама невъоръжени млади хора! Как мислите, че са го направили? Избили са цял гарнизон с наденица ли?

Корнелий се намръщи.

— Сър Томас, граф Егремонт, ще пратя човек до гостилницата. Осуалд и Имелда трябва незабавно да дойдат тук.

Егремонт сякаш се канеше да възрази, изненадан от заявлението на Корнелий, но после сви рамене и излезе от стаята, следван от Кемп.

След като той си тръгна, недоверието между присъстващите нарасна още повече. Корнелий ни наблюдаваше с присвити очи, а когато предложихме да претърсим къщата, той настоя да ни придружи. Първо отидохме в мазето и след като не открихме нищо нередно там, продължихме да претърсваме стая по стая. Виждаше се, че някои от леглата са използвани — чаршафите бяха мръсни и смачкани. Въпреки това всичко изглеждаше така, сякаш ангелът на смъртта беше отнесъл хората в къщата за един миг. На масата в една от стаите стояха зарове и чашка, сякаш играта беше прекъснала внезапно. На пода в друга стая бяха пръснати карти за игра. На едно столче в кухнята лежаха два ножа и точило, сякаш собственикът им тъкмо ги беше острил, когато смъртта го е застигнала. Трескаво претърсихме хранителните продукти, душейки хляба, сушения бекон и плодовете. Бенджамин отпи от един мях с вино. Вдигна бъчвичка за ейл, но тя беше празна. Той я постави обратно на пода и седна отгоре й.

— Как се е случило това? — повтори той думите на Егремонт.

Корнелий се приближи и застана над него.

— Мастър Даунби.

Бенджамин вдигна поглед.

— Само не ми казвайте, че сте тук, за да пазите реликвата — каза Корнелий. — Ще отречете ли, че имате тайна заповед от краля да му върнете държавата на Карл Велики?

Бенджамин се изправи и го погледна открито.

— По друго време и на друго място подобни думи можеха да предизвикат дуел, мастър Корнелий.

— Ще го запомня, мастър Даунби, но въпросът ми още е в сила!

Измъкнах камата си. Приближих се и опрях върха й в якия врат на Корнелий.

— А, вярното псе! — дори не си направи труда да се обърне Корнелий.

— Стойте далеч от господаря ми! — заповядах му. — Корнелий, вие сте натоварен с вашите заповеди, а ние с нашите. Бяхте с нас в къщата на пазача през цялото време. Не сме припарвали до господарската къща, но пък вие — да. Вие отваряхте вратата на готвачите на влизане и на излизане. Какво друго е ставало тук?