Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

— Това е държавата, нали? — попита Егремонт.

— Това е — отвърна златарят.

Егремонт я постави обратно в торбичката и я върна в ковчежето, което отново беше запечатано.

— Така — обърна се към нас Егремонт. — Ето какъв е планът. Осмина от Нокталиите, начело с Йонатан — Егремонт посочи към един мъртвешки блед мъж, — ще останат да пазят реликвата. Ще им помагат шестима кралски стрелци от Тауър. Тези мъже няма да напускат къщата. В три часа всеки ден — Егремонт презрително сви устни — вътре ще бъдат допускани двамата готвачи. Те няма да могат да внасят или да изнасят каквото и да било. Ще приготвят вечерята, както и закуска за следващия ден. В шест часа трябва да са си тръгнали.

Егремонт направи пауза и огледа присъстващите.

— Капаците на всички прозорци ще бъдат затворени. Предната врата ще се заключва отвън. Ключовете ще държи Корнелий. Щом готвачите напуснат имението, кучетата ще се пускат и къщата на пазача ще се затваря. Разбрах, че останалите стрелци ще лагеруват пред стените на имението. Така ли е, сър Томас?

Кемп кимна.

— В шест сутринта и в шест вечерта Корнелий ще пали фенер. Йонатан ще му отговаря — Егремонт направи пауза. — Ако от къщата не отговорят на сигнала, Корнелий незабавно ще изпрати да ме повикат. Ние двамата със сър Томас ще отседнем в една местна странноприемница — „Златната дарохранителница“.

Егремонт прекоси стаята и сложи ръка върху рамото на Йонатан.

— Имам ти пълно доверие — каза му Егремонт и впери поглед в него. — Трябва да следваш точно заповедите ми, разбираш ли? Дори някой да се разболее, той ще трябва да остане в имението.

— Колко време ще продължи това? — сопна се Кемп.

— Казах ви, сър Томас, докато не подготвим императорския кораб за отплаване — усмихна се кисело Егремонт. — Корабът ще бъде съпровождан от английската флота, както и от императорски галери. Не искаме французите да се месят.

— Кога ще стане това?

— Когато ви известя, след около пет дни. Сега трябва да вървим.

Егремонт и Кемп се сбогуваха с петнайсетимата мъже, които оставаха да пазят реликвата, и после си тръгнахме. Тогава за последно ги видяхме живи.

Корнелий, Бенджамин, аз и, разбира се, милият Кастор се настанихме в къщата на пазача. Останалите английски стрелци си стъкмиха колиби и огнища сред пущинака отвъд защитната стена и, като всички войници, скоро се почувстваха като у дома си. Всички те бяха врели и кипели в битки. Не се разделяха с оръжието си и обхождаха околните пътища, държейки пътниците далеч от Малвъл. Егремонт беше хитра лисица — на двамата с Бенджамин не ни беше лесно да разговаряме, докато Корнелий беше в стаята над нашите. Немецът обаче се оказа много добър събеседник. Въпреки мрачния си вид имаше хубав напевен глас и сдържано чувство за хумор. Беше образован и начетен мъж. Вечерта, когато Егремонт си тръгна, заварих Корнелий да пише писмо в стаята си. Попитах го дали всичко е наред.

— Да — отвърна ми. — Пиша на дъщеря си Луиза. Омъжена е за търговец. През пролетта очаквам да стана дядо.

На лицето му изгря кротка усмивка.

Знаете поговорката, в която се казва никога да не съдиш за книгата по корицата. Това със сигурност се отнасяше за Корнелий. Той беше изключително опасен противник. И преди се бях сблъсквал с такива като него — разпитваха те любезно и измъкваха повече сведения от който и да е инквизитор. Погледът му беше присмехулен. Знаех, че той знае, че аз знам, че Хенри е намислил да ги преметне. Това правеше всички ни много осведомени, само дето аз и Бенджамин бяхме в безизходица. Един Господ знаеше как щяхме да постигнем целта си.

Прекарахме първата вечер в къщата на вратаря, обсъждайки шепнешком задачата си. Кастор стоеше на пост на прозореца и наблюдаваше кралските мастифи, които обикаляха имението. Умно животно беше. Не излая нито веднъж, само ръмжеше ниско, сякаш се възмущаваше, че не може да излезе и да си поиграе с тях. С Бенджамин видяхме как един от прозорците на господарската къща се отваря и как проблясва фенер. Чухме отгоре стъпките на Корнелий, който беше подал уговорения сигнал.

— Какво, за Бога, можем да сторим? — промърмори Бенджамин. — Мастифите ще ни разкъсат на парчета, ако се опитаме да прекосим двора. Никой не може да проникне в къщата, а дори да успеем, няма да оцелеем дълго — въздъхна. — Следователно не можем да предприемем нищо, докато реликвата не поеме към кораба. Мисля си, че този път ще разочароваме нашия крал, Роджър.