Пол Дохърти - Блуждаещи огньове

— Предполагам, отче, че тамплиерите са дошли по този път. Ако продължите на юг, ще стигнете до други села. Ако бяхме тръгнали към Скозби, щяхме да следваме пътя, по който дойдохме, да минем покрай Хай Маунт, през гората и да стигнем селото. Ако яздим бързо, това ще ни отнеме малко повече от час. — Той се усмихна дяволито. — Да си призная, отче, за малко се заблудих. — Затова връщането ще ни отнеме по-малко време, отколкото идването.

— Какво би станало тогава? — попита Филип.

— Сега е пролет, отче. Представете си да прекарате тук нощта сред снега и ледената суграшица. Представете си, че сте командир на тамплиерите. Знаете пътя. — Пиърс почука слепоочието си. — Преди да тръгнете от Лондон, сте изучил пътищата и пътеките. Но конете са уморени, а мъжете гладни. Изведнъж виждате светлина в блатото.

— Мъртвешки огньове! — възкликна Филип.

— Да, отче, мъртвешки огньове, светлините на дявола.

— Наистина са били дяволски — прошепна Филип и потупа коня си, който беше станал неспокоен в странната тишина. — Романел и бандата му са разбрали отнякъде, че тамплиерите идват по тази пътека. Използвали са стария контрабандистки номер — отклоняване на хората от пътеката с помощта на факли. — Той се изправи на стремената и погледна към блатото. — Ужасно място — промърмори. — Има пътища и пътеки с твърда земя, но за неподготвените и непредпазливите това е смъртоносен капан.

Филип се отпусна на седлото, затвори очи и трескаво заповтаря „Dona Eis Requiem“. После погледна небето.

— Хайде, Пиърс, видяхме мястото. — Той направи знак на благослов. — Задоволих любопитството си. А сега лорд Ричард ме очаква.

Пиърс освободи коня си, яхна го и те тръгнаха обратно по пътеката. Денят гаснеше. Филип усети студ. Дори съжали, че е дошъл дотук. Чу шум от дясната си страна и погледна през дивия пирен. Сърцето му се качи в гърлото.

— Господи! — прошепна той.

Пред него Пиърс продължи да язди.

— Знам, отче, виждам ги — подвикна му той. — Най-добре продължете с молитвите и да яздим напред.

Но Филип погледна отново. Далеч вдясно, сякаш следвайки невидима пътека през блатата, се движеше редица ездачи, които сякаш ги наблюдаваха отблизо.

Когато стигнаха имението Монталт, мракът се беше спуснал. Редицата от загадъчни ездачи внезапно изчезна, точно когато наближиха Хай Маунт. След подобно пътешествие Филип се зарадва да види лорд Ричард, Едмънд, Хенри и Изолда да го чакат в преддверието. Отказа храна или вино.

— Първо трябва да отслужа литургията — каза той. Стисна здраво рамото на Пиърс. — Лорд Ричард, искам да ви благодаря за Пиърс. Ако трябваше аз да избирам, не бих могъл да намеря по-подходящ човек.

Пиърс почервеня от неудобство, провлачи крака и промърмори, че нищо особено не е направил.

— Добре. — Лорд Ричард плесна с ръце, за да наруши тишината. — А сега да ви покажа какво направих аз.

Поведе ги по коридора на приземния етаж към малък параклис на гърба на къщата. Стаята беше шестоъгълна, тъмна дървена ламперия покриваше стените. Олтарът се издигаше върху подиум в далечния край, под малък прозорец с розетки. В нишите от двете му страни имаше статуи на Света Богородица и Свети Георги, който убива змея. Плочите пред олтара бяха вдигнати и останките поставени в земята, а слугите затваряха отвора.

— Могат да останат в тази малка крипта — каза лорд Ричард и дръпна Филип настрани. — Докато построим новата църква. Казах на сина ми и годеницата му, че това са останките на нещастните монаси от Хай Маунт. — Той млъкна и преглътна сълзите си. — Иска ми се всичко да е свършило — прошепна старият рицар. — Младият Хенри и Изолда дойдоха да ме видят тази сутрин. Хенри се прояви много добре срещу французите. — Той се усмихна насила. — Чувства се като новия сър Галахад. — Усмивката му угасна. — Иска бързо да се ожени за Изолда. Избрали са празника Успение Богородично, петнадесети август.

— И не могат да бъдат разубедени? — попита Филип. Лорд Ричард поклати глава.

— Не, вече го отлагах на два пъти и те ще започнат да се чудят защо. Не разбирате ли, отче? Ако се оженят през август и Изолда забременее, това прекрасно момиче може да умре след осемнадесет месеца.

Филип погледна през рамо към. Изолда и Хенри, които стояха един до друг със сплетени ръце, смееха се и си шепнеха.

— Те навярно мислят — каза лорд Ричард, — че обсъждаме сватбата.

— Август още не е дошъл — отвърна Филип. — Нека вярваме в Бога. Този проблем сигурно скоро ще бъде решен.